Шивачево
| Шивачево | |
 Общ изглед | |
  Шивачево  Шивачево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4023 души[1] (15 март 2024 г.) 51,3 души/km² |
| Землище | 78,359 km² |
| Надм. височина | 260 m |
| Пощ. код | 8895 |
| Тел. код | 04593 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 15944 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Твърдица Мария Гвоздейкова-Златева (КОЙ; 2023) |
| Кметство – кмет | Шивачево
Деян Иванов (Възраждане) |
| Адрес кметство | |
| град Шивачево, ул. "Георги Димитров" № 16 | |
| Шивачево в Общомедия | |
Шива̀чево е град в Централна България. Той се намира в община Твърдица, област Сливен и е в близост до град Твърдица. Името на селището до 1906 година е Терзобас, между 1906 и 1934 г. – Източно Шивачево, а между 1934 и 1976 г. Голямо Шивачево. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4034 души по настоящ адрес и 4439 души по постоянен адрес.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Град Шивачево е разположен в подножието на Средна Стара планина, по-точно в Елено-Твърдишкия ѝ дял. Градът е на 30 км западно от Сливен и на 25 км северно от Нова Загора. Отстои на 12 км от центъра на общината град Твърдица. На 4,3 км от града отстои обособеният му квартал Гара Чумерна. На 3 км източно от града се намира Шивачевски пролом и Бяла река. От географска гледна точка е интересно да се спомене, че Шивачево лежи на един и същи паралел със столицата София.
Градът е разположен върху широк наносен конус, който е богат на подпочвени води. Планинският релеф наоколо предполага и сравнително висока надморска височина на града, а това са 320 м в самото подножие на планината и 265 м в южния край на града.
През дъждовните периоди водите в землището на Шивачево се събират в местната река Блягорница.
История[редактиране | редактиране на кода]
Забележително е, че през Шивачево някога е минавал стар римски път. При разкопки са намерени амфори, питоси, шлем на римски воин. В района на града се намира и крепостта Калето. От 7 септември 1984 г. Шивачево е със статут на град.[3]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението на града изповядва християнската религия. Местният църковен храм се нарича „Свети Димитър“ и е построен в средата на 18 век. Известният поп Харитон е служил там няколко години преди Априлското въстание.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В последните години основното занимание на хората в региона е земеделието. Там се отглеждат предимно трайни насаждения, череши, праскови и винени сортове лозя (каберне и мерло).
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- СУ „Г. А. Каравелов“
- НЧ „Просвета 1898“
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Етнографски музей
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Русев (р.1909) – генерал-лейтенант
- Бисер Бойчев (р. 1967) – поет и филмов сътрудник
- Михо Дуков (р.1955) – български борец, олимпийски медалист
- Никола Николов (1882 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев[4]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- 26 октомври – Празникът на града (Димитровден)
- 14 февруари – Денят на лозаря
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
