Голям Беглик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за бившия язовир Васил Коларов. За резервата Беглика вижте Беглика. За малкия язовир Беглика вижте Беглика (язовир).

Голям Беглик
Изглед към язовира
Изглед към язовира
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.8077° с. ш. 24.1188° и. д.
Местоположение в България
МестоположениеБатак, България
Надм. височина1528,2 m
Построен1951 г.
Язовирна стена
ВидКаменнозидна със бетонов екран
Височина46,5 m
Дължина191 m
Преливници1x50 m³/s
Езеро
Площ4,27 km²[1]
Воден обем62 100 000 m³[1]
Приток4,19 m³/сек
Водосб. басейн331 km²
ИзточникХидровъзел „Широка поляна“ и Събирателна деривация „Беглика“
Голям Беглик в Общомедия

Голям Беглик (до 14 март 1950 г. Ташбоаз, до 11 юни 1999 г. Васил Коларов)[2] е язовир в землището на град Батак в Западните Родопи, част от каскадата Баташки водносилов път.

Язовирът е изграден по течението на Крива река, приток на Девинска река, в местността „Ташбоаз“ („Камен проход“).[1] Язовирната стена се намира на Републикански път II-37, по средата между Доспат и Батак, а Сърница е малко по-близо до язовира. В близост е разположен резерватът „Беглика“.

Строежът на язовира започва през 1946 година, като първоначалният замисъл е да се използва като годишен изравнител на ВЕЦ „Въча“ и за напояване в района на Кричим, но впоследствие е включен като годишен изравнител в новопроектирания Баташки водносилов път.[1] Частичното завиряване започва през 1949 година, а официално е въведен в експлоатация на 11 ноември 1951 година.[1]

Язовирна стена[редактиране | редактиране на кода]

Стената на язовира, по която минава пътят Батак – Доспат

Язовирната стена първоначално е каменнозидана с риолитови блокове.[1] Въздушният откос е облицован с каменна зидария с дебелина 1 метър, а водният – с бетонов екран от 2,5 метра, хидроизолация и бетонови плочи.[1] Стената е в хоризонтална крива с радиус 2100 метра и стрелка 3 метра.[1] Височината ѝ от основата е 46,50 m, а короната, разположена на кота 1528,5 m, е с дължина 191 m.

Преливникът е траншеен, разположен вдясно от стената, и има дължина 57 метра и капацитет 58 m³/s.[1] Основният изпускател е вграден в стената и включва две тръби с диаметър 1200 mm и пропускателна способност 36 m³/s.[1]

В средата на 60-те години на XX век язовирната стена претърпява сериозна авария. В горната ѝ част възникват сериозни деформации – 68 сантиметра в хоризонтална и 77 сантиметра във вертикална посока, водоплътният екран е нарушен и започва филтриране на вода, достигащо 190 l/s. В резултат на това язовирът е изпразнен и стената е ремонтирана, като е поставен изцяло нов екран, в тялото ѝ е инжектиран цименто-пясъчен разтвор, а горните ѝ части са президани. Ремонтът е използван и за надграждане на преливника, което увеличава полезния обем на язовира с 3 млн. m³.[1]

Водохранилище[редактиране | редактиране на кода]

Поглед от стената на язовира

Първоначално язовирът е планиран за общ завирен обем от 64 милиона кубични метра, увеличен след реконструкция през 1965 година до 67 милиона кубични метра.[1] Измервания при източване на язовира през 1990 година установяват реален обем от 62,1 милиона кубични метра,[1] като полезният обем е 58,17 млн. m³. Най-високото водно ниво е 1528,20 m, най-високото работно водно ниво – 1527,30 m, а най-ниско работно водно ниво – 1503,00 m.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 46 – 48.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 56 – 57.