Голям корморан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голям корморан
Phalacrocorax carbo Vic.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Aves Птици
подклас: Carinatae
инфраклас: Neornithes Съвременни птици
разред: Suliformes
семейство: Phalacrocoracidae Корморанови
род: Phalacrocorax Корморани
вид: Phalacrocorax
carbo
Голям
корморан
Научно наименование
Уикивидове Phalacrocorax carbo
Linnaeus, 1758
голям корморан в Общомедия

Големият корморан (Phalacrocorax carbo), голяма дяволица, карабатак е птица от семейство Корморанови. Среща се и в България. Той е най-едрият от трите вида корморани, които гнездят в България.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-големите гнездови колонии на вида се намира на дунавския остров Цибър (Ибиша).[2][3][4]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

В брачно оперение се отличава по белезникавите страни на шията и наличието на две бели (видими отдалеч) петна на слабините, близо до подкрилията. Извън размножителния период е възможно да се объркат както възрастните, така и младите птици със средната дяволица, особено по черноморското ни крайбрежие, където зимуват и двата вида.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Видът е специализиран ихтиофаг – храни се с риба. Дневно изяжда по 0,5 – 0,75 kg риба, но яде и жаби и дребни водни змии. В горещо време родителите пренасят вода с клюна си, с която пръскат малките си корморанчета в гнездото, за да се разхладят.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Phalacrocorax carbo'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 25 декември 2016.
  2. Boev, Z. 1990. Die Insel Zibar – ein perspektivreiches Reservat der Donau. – In: Limnologische Berichte der 28 Tagung der IAD, Varna, 24.-28.09.1990. Wissenschaftliche Kurzreferate: 395 – 398.
  3. Боев, З. 1984. Дунавският остров „Цибър“. – Природа, БАН, 6: 79 – 81.
  4. Боев, З. 1986. Нов дунавски резерват. – Защита на природата, 10 – 11: 67 – 68.
  5. Боев, Н. 1970. Корморани, не ни напускайте! – Космос, 9: 38 – 39.