Голям чардак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голям чардак
Кметство Голям Чардак
Кметство Голям Чардак
Общи данни
Население 749 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,979 km²
Надм. височина 223 m
Пощ. код 4193
Тел. код 0318
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 15970
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Съединение
Атанас Балкански
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Голям чардак
Величко Кансъзов
(БСП)
Голям чардак в Общомедия

Голям чардак е село в Южна България.

Намира се в община Съединение, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в Горнотракийската низина, в долината на река Пясъчник.

Климатът е преходноконтинентален, а почвите са плодородни и богати на хумус.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1878 година името на селото е Български чардак Единственото село с българско име по време на османската власт.

Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, той има 400 жители българи, като се отбелязва голямата им бедност.[1] Селото има свой представител на Оборищенското събрание (1876), а негови жители взимат участие в Априлското въстание. От старото село стои само кръстът на старата църква Св. Никола.[2]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Улиците са асфалтирани. Съществува черен път към Царимир, който пресича без мост река Пясъчник.

Съществуват автобусни връзки към Пловдив.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

ОУ „Христо Ботев“ (закрито през 2008 г.), читалище „Обзорник“ (за известно време носи името „Стоил Кашилски“), основано през 1927 г., паметник на Съветската армия, здравен участък, целодневна детска градина „Авлига“, водоскок, хоремаг, пивница „Синдбад“, църква „Света Петка“ (1850).

Препитание[редактиране | редактиране на кода]

Зърно и зеленчукопроизводство, животновъдство. По-голямата част от населението разчита на пенсии, социални помощи и отчисления от местния кооператив.

В селото има фурна към кооператива. През 2009 г. къпалнята е преустроена на универсален магазин.

Недалеч от селото се намира радарна станция МРЛ5-IRIS към Изпълнителна агенция „Борба с Градушките‟.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Обичаен за селото е карловският говор. Думата „картоф‟ се използва само в единствено число, често се използват следните думи: „галиба‟, „дали‟ (като „да‟ в отговор на „нали‟), „завана‟, „навартявам‟ (цапам), „налягам‟ (в основния и смисъл), „нанка‟ (обръщение към дете), „омлатвам‟, „кръпел‟ (сопа), „постал‟, „сабале‟, „скаръщисвам‟, „сколасвам‟, „унука‟ и т.н. „Лук‟ и „чеснов лук‟ се използват за „чесън‟, за allium cepa се използва „кромид‟.

Други[редактиране | редактиране на кода]

По улиците на селото няма означение за имената им и не е известно дали всички са наименовани. В интернет се срещат точни адреси на учреждения в Голям чардак, което показва, че все пак имена има, макар и да не се използват от местното население.

От 2008 г. в селото се извършва сметосъбиране и сметоизвозване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 43.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“[1], София, 1989.

3. Ул. ,,Христо Ботев" по време на Нова година