Направо към съдържанието

Гомирие

Гомирие
Манастир Гомирје
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение
Вид на храмаправославен манастир
Страна Хърватия
Населено мястоГомирие
РелигияСръбска православна църква
ВероизповеданиеСръбска православна църква
ЕпархияГорнокарловачка
Изграждане1557 - 1600 г.[1]
Състояниедействащ
Гомирие в Общомедия

Гомирие е най-западният православен манастир на Балканите. Носи името си по едноименното село, до което е разположен. Католиконът му е посветен на Йоан Кръстител. Основателите му са монаси от друг православен манастир, също така намиращ се в днешна Хърватия – Кърка, който пък е основан от Елена Неманич Шубич, сестра на Стефан Душан и съпруга на Младен III Шубич.

Намира се в областта Горски котар в Хърватия и според преданието е основан в годината на възстановяването на Печката патриаршия – 1557 г. Основаването му е свързано с първите сръбски поселища в областта – Върбовско и Моравица. Сърбите (власите) в областта са упреквани като ускоци, че се ширят и грабят от двете страни на военната граница.

Първите манастирски постройки до XVII век са дървени. Едва в началото на XVIII век са издигнати първите тухлени манастирски постройки за църква и общежитие. Манастирът преживява своя разцвет през този XVIII век, като в него възникват иконографска (Симеон Балтич и Йован Гърбич) и преписваческа школи.

Днес манастирът е женски. Възстановен е през 1967 г., а през 1975 г. е и осветен от тогавашния сръбски патриарх Герман.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Манастир Гомирје“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​