Горан Ангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горан Ангелов
български политик
Роден
Починал
1994 г. (81 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   V НС   

Горан Ангелов Костадинов е български политик, комунист, първи секретар на на околийския комитет на Българската комунистическа партия в град Петрич.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 август 1912 година в Петрич.[2][3] Първоначално учи в петричката гимназия „Пейо Яворов“, а от 1929 година в Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“ в Свищов, която завършва в 1932 година. Започва работа като счетоводител в Петричката популярна банка.

В 1932 г. влиза в БКП и участва в нелегалната дейност на партията. От 1934 до 1941 г. е член на нелегалния ОкК на БКП в Петрич. В 1941 – 1943 година е интерниран в лагерите Гонда вода и Кръстополе.[1] На 5 септември се връща в Петрич и основава ОкК на ОФ.

Непосредствено след 9 септември 1944 година става първи секретар на околийския комитет на партията в родния си град (1944 – 1949).[4][1] По-късно е секретар на окръжния комитет на БКП в Благоевград (1949 – 1957).[1] През 1949 г. става секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград. Завършва Висшата партийна школа при ЦК на БКП.

По време на македонизацията на Пиринска Македония, Ангелов се оплаква, че Васил Ивановски и скопският книжар в града Юрдан Юрдановски забранявали на театралните групи да играят пиеси на български език.[5] По време на преброяването в 1946 година Ангелов получава инструкции да изкара 70% от населението македонци иначе ще бъде уволнен и прилага насилствени методи.[6] След 16 пленум на ЦК на БРП (к) в 1948 година, сложил край на насилствената македонизация Ангелов признава:

Под давление на Областния комитет упражнихме административен натиск над преброителите и използвайки георграфското понятие, при разясняването записахме 98% от населението македонци...[7] Населението у нас не прави разлика между македонец и българин, но ние се хванахме за географския принцип и щом е роден тук – пишем го македонец... насила ги записахме македонци. Реакционерите се записаха българи.[8]

В 1963 година е назначен за първи заместник министър в Министерството на вътрешната търговия, завеждащ отдел „Търговия и хранителна промишленост“ при Централния комитет на БКП.[1] От 1967 година е генерален директор на Булгартабак.[1] В 1982 година Горан Ангелов е награден с почетното звание „Герой на социалистическия труд“.[9] Бил е заместник-министър на търговията, първи заместник-председател на Централния кооперативен съюз, генерален директор на ДСО „Булгартабак“, първи заместник-председател на Комитета по туризма и други.[10] Кандидат-член е на ЦК на БКП от 1958 до 1971 г. Три пъти носител на орден „Георги Димитров“ и веднъж на орден „Народна република България“ I степен.

Почива в София през 1994 година. Негов тъст е просветният деец Тодор Стоянов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 229. Посетен на 2 септември 2015.
  2. Стоименов, Стоян. Победа: 1941 – 1944, Годишник на музея на революционното движение в България, стр. 487.
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 195
  4. Българска комунистическа партия. Конгрес. Стенографски протокол, брой 7, Издателство на БКП, 1958, стр. 443.
  5. Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 95.
  6. Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 68.
  7. Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 70.
  8. Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 70 – 71.
  9. Държавен вестник, брой 67, вторник, 24 август 1982 г.:Указ № 2159 от 13 август 1982
  10. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 195
     Портал „Македония“         Портал „Македония