Горан Драгич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горан Драгич
Goran Dragić
Персонална информация
ПрякорДракона
Роден6 май 1986 г. (38 г.)
Националност Словения
Ръст191 cm
Тегло86 kg
Постпойнт гард
Настоящ отбор
Отбор Милуоки Бъкс
Номер7
Кариера
Професионални отбори
2004 – 2006
2006 – 2007
2007 – 2008
2008 – 2011
2011 – 2012
2011
2012 – 2015
2015 – 2021
2021 – 2022
2022
2022 – 2023
2023 –
Геоплин Слован
БК Мурсия
Унион Олимпия
Финикс Сънс
Хюстън Рокетс
Саски Баскония*
Финикс Сънс
Маями Хийт
Торонто Раптърс
Бруклин Нетс
Чикаго Булс
Милуоки Бъкс
Национален отбор
2006 – 2017  Словения
Горан Драгич в Общомедия

Горан Драгич (на словенски: Goran Dragić) е словенски баскетболист, играещ като пойнт гард за Милуоки Бъкс в НБА. Европейски баскетболист на годината за 2017 г., спортист на годината в Словения същата година, участник в Мача на звездите в НБА през 2018 г. Европейски шампион с националния отбор на Словения през 2017 г. Брат му Зоран също е баскетболист.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 2004 и 2006 г. играе в Геоплин Слован в Адриатическата лига и шампионата на Словения. През сезон 2004/05 става новобранец на годината в местното първенство. През 2006 г. играе в Мача на звездите, след което е привлечен от испанския БК Мурсия. През 2007/08 играе за Унион Олимпия и печели титлата, купата и суперкупата на страната.

През лятото на 2008 г. е изтеглен в драфта на НБА от Сан Антонио Спърс, но веднага след това е обменен във Финикс Сънс.[1] Словенецът не успява да измести от титулярното място Стив Неш и записва ограничено игрово време. През сезон 2009/10 Финикс достига плейофната фаза и отпада на полуфиналите.

През февруари 2011 г. е обменен в Хюстън Рокетс, но и там е използван по-често от скамейката. По време на локаута в НБА играе закратко в Саски Баскония. През сезон 2011/12 записва 28 мача (от 66 през сезона) като титуляр за „ракетите“ с по 26 минути средно на мач и 11.7 точки. През първата седмица на април 2012 г. е избран за играч на седмицата в Западната конференция.[2]

През лятото на 2012 г. за втори път става част от Финикс Сънс. Словенецът вече се налага като титуляр при „слънцата“ и през сезон 2012/13 вече записва по 14.4 точки на мач и над 7 асистенции. На 19 февруари 2013 г. записва 14 точки и 18 асистенции срещу Портланд Трейл Блейзърс, а срещу Бруклин Нетс е близо до трипъл-дабъл с показатели от 31 точки, 12 асистенции и 9 борби. На следващия сезон е преместен на позицията на шутинг гард, като записва 8 мача с по над 30 точки и през февруари 2014 г. за втори път става играч на седмицата в Западната конференция. Участва в конкурса по умения по време на Мача на звездите. На 28 февруари 2014 г. вкарва 40 точки 116:104 срещу Ню Орлиънс Пеликанс. През месеца счупва рекорда си по отбелязани точки три пъти, а в края на сезона печели наградата за най-прогресиращ играч през сезона.[3] Освен това попада и в третия състав на идеалния отбор на НБА.

На 19 февруари 2015 г. е обменен в Маями Хийт. Гардът става основен играч за „горещите“ и през сезон 2015/16 извежда отбора до плейофната фаза, където достига до втория кръг. На 6 декември 2016 г. вкарва 29 точки при поражението при загубата със 103:114 от Ню Йорк Никс, а през февруари 2017 г. подобрява постижението си за личен рекорд с екипа на Хийт с 33 точки (7 точни изстрела от тройката) при успеха със 115:113 над Минесота Тимбърулвс. През ноември 2017 и януари 2018 г. става играч на седмицата в Източната конференция. Участва и в Мача на звездите за първи път в кариерата си.

На 28 октомври 2018 г. става първият словенски играч с 10 000 точки в НБА след като вкарва 28 точки в мач с Портланд Трейл Блейзърс. През сезон 2019/20 отново е на плейоф с Маями и помага на тима да достигне финала. „Горещите“ губят финала от Лос Анджелис Лейкърс, но Драгич записва най-добрите си показатели в плейофна фаза – 17 мача, 19.1 точки средно и 80% успеваемост в изстрелите от фал.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. става европейски шампион за младежи до 20 г. Драгич е в състава на Словения на Световното първенство през 2006 и Евробаскет 2007 и влиза предимно от скамейката. Ролята му започва да се увеличава на Евробаскет 2009 и Световното първенство през 2010 г. Заедно с брат си Зоран играят на Евробаскет през 2011 и 2013 г. На турнира през 2013 г. Словения заема 5-то място и е в идеалния отбор на шампионата. През 2014 г. е избран за капитан на Словения след като Яка Лахович се отказва от националния отбор.

През 2017 г. извежда Словения до първа европейска титла в историята. Във финалния мач Драгич вкарва 35 точки и е избран за най-полезен играч на турнира. Поради заслугите си за завоюване на титлата е избран за спортист на годината в страната.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Словения – 2007/08
  • Купа на Словения – 2007/08
  • Суперкупа на Словения – 2008
  • Купа на Баскония – 2011

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

  • Евробаскет – 2017
  • Евробаскет до 20 г. – 2004

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Новобранец на годината в Словенската лига – 2005
  • В Мача на звездите на Словенската лига – 2005, 2006
  • В идеалния отбор на Евробаскет – 2013, 2017
  • MVP на Евробаскет – 2017
  • Играч на седмицата в Западната конференция в НБА – април 2012, януари/февруари 2014
  • Играч на седмицата в Източната конференция в НБА – ноември 2017, януари 2018
  • Най-прогресиращ играч в НБА – 2014
  • В Мача на звездите на НБА – 2018

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]