Горенци (дем Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.
Горенци
Καλή Βρύση
— село —
Горенци с църквата „Свети Николай“
Горенци с църквата „Свети Николай“
Гърция
41.1469° с. ш. 23.9086° и. д.
Горенци
Източна Македония и Тракия
41.1469° с. ш. 23.9086° и. д.
Горенци
Драмско
41.1469° с. ш. 23.9086° и. д.
Горенци
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина270 m
Население555 души (2021 г.)

Го̀ренци или Го̀ренце (на гръцки: Καλή Βρύση, Кали Вриси, до 1927 Γκόρνιτσα, Горница[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 1065 души (2001). На около 2,5 km северно от селото се намира Храмът на Дионис.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Сминица, на 9 km западно от Просечен.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Гора. Жителското име е го̀ренча̀нин, го̀ренча̀нка, го̀ренча̀не.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Горенци е чисто българско село в Зъхненска каза на Османската империя.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Горница (Gornitsa) е посочено като село със 148 домакинства и 490 жители българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Горница като село със 140 български къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Горенце, село на ЮИ от Зиляхово 4 часа; път ту равен, ту стръмен. Разположено на една полянка под върха Беслен, клон на Боздаг. Занятието на жителите е земеделие. От произведенията най-много се обработва тютюн. В селото църква „Св. Марина“, а извън „Св. Никола“, и двете гръцки. Училище няма.[6] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горенци живеят 950 българи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Gorentzi) има 480 българи екзархисти и 720 българи патриаршисти гъркомани.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Горенци (Γκόρνιτσα) живеят 771 души.[9]

На 6 юли 1906 година ВМОРО извършва три успоредни нападения – над гръцките центрове в Драма, Плевня и Горенци. Горенци е нападнато от четата на Тодор Паница, която обкръжава квартируващото в селото турско войсково отделение, убива четирима войници, а другите се затварят в казармата (дибоя). След това четата запалва три къщи на гъркомански първенци, съсича владишкия наместник поп Иконом, убива двамата му гавази, гръцки андарти и се оттегля.[10]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Горенци изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ Селото ни брои 80 къщи български и 60 гъркомански и има две черкви и едно училище. Гъркоманите, ползувайки се от произволите на стария режим, заграбиха черквите и училището и ги владеят и до днес. Тъй като днес е минало вече времето на произволите, молим да бъде разгледан тоя въпрос и да се вземат най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Кмет: Атанас, Аза: Атанас, Аза: Кръсто.[11] “

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Горенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната Горенци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. През 1916-1918 година е под българско управление. В края на 1916 година българското училище в Горенци е възстановено.[13] Данни от март 1918 година сочат 1040 жители и 102 къщи.[14]

Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени 51 семейства гърци бежанци с 211 души.[2] В 1927 година името на селото е сменено на Кали Вриси. Според преброяването от 1928 година Горенци е смесено местно-бежанско село с 51 бежански семейства и 180 души.[15]

След Втората световна война голяма част от останалото българско население бяга в България.[2] От 60-те години започва масово изселване към големите градове.[16]

Населението произвежда много тютюн, жито и други земеделски култури, като е развито частично и скотовъдството.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Горенци на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Джаханас[18] Δαρτσεανάκ Карперон Καρπερόν[19] местност СЗ от Горенци[18]
Хаджи чешме[18] Χατζῆ Τσεσμὲ Криовриси Κρυόβρυση[19] местност И от Горенци[18]
Чаталка[18] Τσατάλκα Петалон Πέταλον[19] връх в Сминица (946,6 m) З от Горенци[18]
Пряслап[18] Πράσλακ Ликотопос Λυκότοπος[19] местност СЗ от Горенци[18]
Пилаф тепе[18] Πιλάφ Τεπέ Хелона Χελώνα[19] купообразен[20] връх в Сминица (1023 m) З от Горенци[18]
Чирпан Τσιρπὰν Алепорема ᾿Αλεπόρρεμα[19] река
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 771[2] 874[2] 1204[2] 1678[2] 1318[2] 1508[2] 1084[2] 1109[2] 832[2] 1065 705

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горенци
  • Атанас Димитров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[21]
  • Атанас Христов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]
  • Митруш Марков, заедно със сина си Васил ръководи Горенския комитет на ВМОРО, погребват убития войвода Христо Манов.
  • Икономос Папайоану (Οικονόμος Παπαϊωάννου), гръцки духовник и агент от трети ред на гръцката пропаганда[22]
  • Иван Марчов (Йоанис Мардзиос), гръцки андартски капитан
  • Коста Атанасов Мингов (1906 – 1943), български комунистически деец
Починали в Горенци

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 151. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 101.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  5. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  9. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  10. ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 195.
  11. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 528.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  13. ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
  14. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 151-152. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 152. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  20. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 173.
  21. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 212.
  22. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горенци_(дем_Просечен)&oldid=12188364“.