Горещници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Горѐщници (Горѐшляци, Чу̀реци, Блъ̀съци, Гѐрмановци) – период от три дни в края на месец юли (28, 29 и 30 юли) в българския народен календар, празнуван в чест на огъня и главно за предпазване от огън. Източноправославната църква е почитала през тези дни паметта на мъчениците Св. св. Кирик и Юлита (28 юли); Св. Антиноген, Св. Юлия девица (29 юли) и Св. Марина (30 юли).

Обичаи[редактиране | редактиране на кода]

След смяната на юлианския с григорианския календар датите на религиозните празници стават 15, 16 и 17 юли. Със смяната на календара най-горещите дни, разбира се, не се преместват – в края на юли средноденонощните температури достигат най-високите си годишни стойности и това не е обвързано с религиозните празници.

Обичаят е разпространен основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български етнични територии. Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна – Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария. В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или имота (стоката). Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалвали от само себе си, тъй като огън слизал от небето. Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се пазят първият и последният горещник. Вярването, че огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица), обуславя и локалните имена Блъсъци и Германовци (тъй като се вярва, че св. Герман е един от повелителите на гърма).

В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен – предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.

В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Латин Латинов. Капризите на времето в България през ХХ и в началото на ХХI век. София, 2009.
  • Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София. Второ фототипно издание.
  • Българска митология, Енциклопедичен речник, съст. Анани Стойнев, С., 7М + Логис, 1994.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Славка Гребенарова. Празници за предпазване от огън у българите. Българска етнография, кн.3 – 4/1990, стр. 3 – 14.