Горица (Охридско)
Вижте пояснителната страница за други значения на Горица.
|
Горица Горица |
|
|---|---|
| — село — | |
  Горица |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охрид |
| Население | ? души (?) |
| МПС код | OH |
Горица (на македонска литературна норма: Горица) е летен туристически комплекс, разположен е на брега на Охридското езеро, на 5 километра южно от Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Комплексът е разположен на скалистия полуостров Горица, който е обезлесен в края на XIX век по заповед на Джеладин бег. След Втората световна война бърдото Горица е отново залесено.
История[редактиране | редактиране на кода]
На северното ридче на полуострова се намират руините на една от трите най-стари триконхални църкви в Охридско, посветена на Свети Илия (заедно със „Свети Климент и Пантелеймон“ от 893 и неидентифицираната „Свето Благовещение“ (между 894 - 916). Село Горица се споменава за пръв път в надписа на църквата „Свети Стефан Панцир“, който е от XVI век.[1]
В османски обширен дефтер за Охридска нахия от 1536 – 1539 година името на селото е Горица и в него има 29 християнски семейства и 3 неженени лица.[1] В обширния дефтер за нахията от 1582 – 1583 – името на селото е Горица и в него има 13 християнски семейства и 2 неженени лица. Описан е и далянът Горица с шамак, който дава годишен приход от 1500 акчета. Църквата „Свети Стефан“, която „била владение на калугерите“, сега е владение на Ахмед Карагьоз и приходите от нея са прибавени към приходите на село Горица.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горица (Goritza) е посочено като село с 4 домакинства с 18 жители българи.[3]
В 1892 година Бранислав Нушич описва Горица като „малко село, в което има всичко четири християнски къщи“.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горица живеят 14 българи-християни.[4]
В началото на XX век цялото население на Горица е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във селото има 24 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Горица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горица
Пано Тасев (Пандо, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Станковска, Љубица. Етимологиjата на имењата на раселените села од Охридско. // Македонистика 10. 2009. с. 138.
- ↑ а б Станковска, Љубица. Етимологиjата на имењата на раселените села од Охридско. // Македонистика 10. 2009. с. 139.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 100-101.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 252.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 162-163.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 694 и 838.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.694.
| |||||
Портал „
