Горица (Охридско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Горица.

Горица
Горица
— село —
41.0844° с. ш. 20.7969° и. д.
Горица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхрид
МПС кодOH

Горица (на македонска литературна норма: Горица) е летен туристически комплекс в Северна Македония, разположен е на брега на Охридското езеро, на 5 километра южно от Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът е разположен на скалистия полуостров Горица, който е обезлесен в края на XIX век по заповед на Джеладин бег. След Втората световна война бърдото Горица е отново залесено.

История[редактиране | редактиране на кода]

На северното ридче на полуострова се намират руините на една от трите най-стари триконхални църкви в Охридско, посветена на Свети Илия (заедно със „Свети Климент и Пантелеймон“ от 893 и неидентифицираната „Свето Благовещение“ (между 894 и 916). Село Горица се споменава за пръв път в надписа на църквата „Свети Стефан Панцир“, който е от XVI век.[1]

В османски обширен дефтер за Охридска нахия от 1536 – 1539 година името на селото е Горица и в него има 29 християнски семейства и 3 неженени лица.[1] В обширния дефтер за нахията от 1582 – 1583 – името на селото е Горица и в него има 13 християнски семейства и 2 неженени лица. Описан е и далянът Горица с шамак, който дава годишен приход от 1500 акчета. Църквата „Свети Стефан“, която „била владение на калугерите“, сега е владение на Ахмед Карагьоз и приходите от нея са прибавени към приходите на село Горица.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Горица (Goritza) е посочено като село с 4 домакинства с 18 жители българи.[3]

В 1892 година Бранислав Нушич описва Горица като „малко село, в което има всичко четири християнски къщи“.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горица живеят 14 българи-християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 4 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на Горица е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 24 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Горица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горица
  • Пано Тасев (Пандо, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Станковска, Љубица. Етимологиjата на имињата на раселените села од Охридско // Македонистика 10. 2009. с. 138.
  2. а б Станковска, Љубица. Етимологиjата на имињата на раселените села од Охридско // Македонистика 10. 2009. с. 139.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694 и 838.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694.