Горица (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Горица.

Горица
Общи данни
Население 126 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,783 km²
Надм. височина 309 m
Пощ. код 7854
Тел. код 060388
МПС код Т
ЕКАТТЕ 16081
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
Людмил Веселинов
(Движение „Заедно за промяна“)
Горица в Общомедия

Горица е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е от полупланински тип и е разположено на една височина, на 300 – 500 м надморска височина. Намира се в северозападната част на Тузлука, на около 17 км югозападно от град Попово. Недалеч от него преминава ж. п. линията СофияВарна, на която преди години имаше и ж. п. гара, а днес – само спирка. Селото е свързано с град Попово чрез асфалтиран път. Землището му граничи с тези на селата: Посабина, Славяново, Баба Тонка, Бракница, Манастирица и Асеново. Образувано е следните три махали: Кузалтията, Отсрещната махала и Чаршията.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Църковният храм

Според старо предание някога селото било чисто българско и се намирало между селата Горица и Бракница. Българите го нарекли Белозем, а турците го наричали Ак Тужаръ. В селото живеели много богати търговци, но било нападнато и изгорено от жителите - турци на днешното село Любенци, Горнооряховско. Една част от жителите на изгореното село заселили днешното село Горица.

Най-старият засега османо-турски данъчен документ, в който се споменава действителното турското име на селото – Тюлбеллер (от Тюрбелеркьой – „село на височина”) е от 1541 г. Според документ от 1676 г. в селото е имало 13 данъкоплатци – християни. Според последният официален турски документ отпреди Освобождението в селото имало 141 мохамедански къщи без християнски.

До Освобождението селото било населено с турско население. Много преди това в него имало около 250 къщи, но едната му махала изгоряла и жителите ѝ се изселили в село Медовина. Горица, заедно с околните села било известно и като хайдушко. Освобождението го заварва с около 60 турски къщи, жителите на които се изселили постепенно в Анадола. Новите му български жители - балканджии с общо решение го преименували на Горица, заради горите с които било заобиколено то всички страни.

Първите заселници в селото дошли през 1879 г. Това били три семейства от колибите Дойнов мост и от махалата Зингиевци (Зингиювци), Еленско. Малко по-късно от махалите Лапавишковци, Чукани, Беброво, Берковци и Кринковци (заличено през 1971 г.), също от Еленско, дошли още нови заселници. През 1900 г. селото имало 470 жители, от които българите вече били 446 човека.

Църквата си горичани построили през 1889 г. Тя била кръстена на свети Йоан Кръстител, но официалното ѝ освещаване се извършва едва през 1928 г. През същата 1889 г. било отворено и селското училище, което вече отдавна е закрито.

Днес в селото живее основно българско и ромско население.

По-големите родове на селото били: Берковчаните, Босите, Зингиювчаните, Капасъзите, Киранджиите, Лапайците, Цървулите, Чуканите и др.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество;
  • Църковно настоятелство;
  • Народно читалище "Просвета";

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Късноантична крепост, намираща се на възвишение в местността Кале бурун на 500 м западно от селото;
  • В землището на селото имал локализирани антични селища, надгробни могили и др.;
  • Местността Кървавият гьол – усойно място, намиращо се на стария път между селата Горица и Славяново, където преди Освобождението разбойници причаквали, ограбвали и избивали пътуващите по пътя търговци и гурбетчии. През 1916 г. при изсичането на гората там са намерени множество черепи на хора в корубите на дърветата;
  • Църковен православен храм „Св. Йоан Кръстител“ от 1889 г.;
  • Символични паметници на загиналите в на войните горичани, намиращи се в двора на църквата;

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Няма.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]