Горна Брестница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горна Брестница
България
42.2833° с. ш. 22.6128° и. д.
Горна Брестница
Област Кюстендил
42.2833° с. ш. 22.6128° и. д.
Горна Брестница
Общи данни
Население 57 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,724 km²
Надм. височина 811 m
Пощ. код 2575
Тел. код 07921
МПС код КН
ЕКАТТЕ 16141
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Горна Брестница е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Кюстендилската котловина, на 4 километра северозападно от град Кюстендил, в южните склонове на планината планината Лисец.

Съставено е от център (Варош) и махалите Горна, Чамуганска, Босачка, Бързачка и Синадинска.

Според предания името на селото, Брестница, произхожда от множеството брястове, които по-рано е имало в по влажните места на землището. Казва се Горна Брестница, понеже по-ниско от него имало село Долна Брестница, сега махала на с.Жиленци.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Лозно (1883-1887), община Жиленци (1887-1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 221 260 321 335 329 324 249 154 108 96 100 66 69

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Брестница е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Биресниче.

През 1866 г. е посочено в турски регистри под името Бресница с 14 домакинства и 111 жители.

Преди Освобождението в селото е имало турски чифлик, собственост на Сулиманко, който избягал в Крива паланка.

В края на ХІХ век селото има 6025 декара землище, от които 2741 дка ниви, 1857 дка гори, 733 дка мера, 594 дка естествени ливади, 64 дка градини и 34 дка лозя и се отглеждат 684 овце, 173 говеда, 34 коня и 113 кози. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството, дърводобива и домашните занаяти.

През 1882 г. е построена църквата "Свети Дух", през 1892 г. е открито училище. Основано е земеделско кооперативно спестовно сдружение "Свети Дух" (1910), което от 1947 г. става всестранна кооперация.

През 1951 г. е учредено ТКЗС"Септември", което от 1979 г. е в състава на АПК "Осогово" - гр.Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1970). Главните улици са асфалтирани.

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Брестница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество.
  • Читалище "Осоговски лъч" - действащо читалище, регистрирано под номер 3408 в Министерство на културата на Република България.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква "Свети Дух". Построена е, видно от надпис в олтара, през 1882 г. Представлява еднокорабна постройка с три слепи купола на свода. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери, които са резбовани. Иконите са от неизвестен живописец. Степописите са изпълнени през 1905 г.
  • Оброк. Намира се в местността "Полето"

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно се организира земляческа среща (курбан) всяка първа събота от септември.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.319-322;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.139-140;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.54-58;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]