Горна Брестница

Горна Брестница
	Горна Брестница
	Горна Брестница Горна Брестница
Общи данни
Население	58 души (31 декември 2025 г.); 7,51 души/km²
Землище	7,724 km²
Надм. височина	811 m
Пощ. код	2575
Тел. код	07921
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	16141
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Огнян Атанасов ; (Партия на зелените; 2023)

Горна Брестница е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

География

Селото се намира в Кюстендилската котловина, на 4 километра северозападно от град Кюстендил, в южните склонове на планината Лисец.

Съставено е от център (Варош) и махалите Горна, Чамуганска, Босачка, Бързачка и Синадинска.

Според предания името на селото, Брестница, произхожда от множеството брястове, които по-рано е имало в по влажните места на землището. Казва се Горна Брестница, понеже по-ниско от него имало село Долна Брестница, сега махала на с. Жиленци.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Лозно (1883 – 1887), община Жиленци (1887 – 1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.).

Население

Година	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2010
Население	221	260	321	335	329	324	249	154	108	96	100	66	69

История

Село Горна Брестница е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Биресниче.

През 1866 г. е посочено в турски регистри под името Бресница с 14 домакинства и 111 жители.

Преди Освобождението в селото е имало турски чифлик, собственост на Сулиманко, който избягал в Крива паланка.

В края на ХІХ век селото има 6025 декара землище, от които 2741 дка ниви, 1857 дка гори, 733 дка мера, 594 дка естествени ливади, 64 дка градини и 34 дка лозя и се отглеждат 684 овце, 173 говеда, 34 коня и 113 кози. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството, дърводобива и домашните занаяти.

През 1882 г. е построена църквата „Свети Дух“, през 1892 г. е открито училище. Основано е земеделско кооперативно спестовно сдружение „Свети Дух“ (1910), което от 1947 г. става всестранна кооперация.

През 1951 г. е учредено ТКЗС „Септември“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1970). Главните улици са асфалтирани.

Активни миграционни процеси.

Религии

Село Горна Брестница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

Кметско наместничество.
Читалище „Осоговски лъч“ – действащо читалище, регистрирано под номер 3408 в Министерство на културата на Република България.

Исторически, културни и природни забележителности

Църква „Свети Дух“. Построена е, видно от надпис в олтара, през 1882 г. Представлява еднокорабна постройка с три слепи купола на свода. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери, които са резбовани. Иконите са от неизвестен живописец. Степописите са изпълнени през 1905 г.
Оброк. Намира се в местността „Полето“

Редовни събития

Традиционно се организира земляческа среща (курбан) всяка първа събота от септември.

Литература

Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с. 319 – 322;
Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 54 – 58;

Външни препратки

Бележки

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 139 – 140.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[2] Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 139 – 140.

[1]

[2]