Горна Василица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Василица.

Горна Василица
България
42.3478° с. ш. 23.8528° и. д.
Горна Василица
Софийска област
42.3478° с. ш. 23.8528° и. д.
Горна Василица
Общи данни
Население 216 души[1] (15 юни 2020 г.)
4,55 души/km²
Землище 47,44 km²
Надм. височина 571 m
Пощ. код 2046
Тел. код 07142
МПС код СО
ЕКАТТЕ 18561
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Костенец
Йордан Ангелов
(ГЕРБ)
Горна Василица в Общомедия
Махала на с. Горна Василица
Стара къща от Горна Василица
Дворът на църквата на с. Горна Василица: Св. Йоан Предтеча
Църквата на с. Горна Василица: Св. Йоан Предтеча
Кукери от с. Горна Василица

Горна Василица е село в Западна България. То се намира в Община Костенец, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Василица се намира в планински район между Средна гора и Рила, на 65 километра югоизточно от София и на около 3 км северно от град Костенец.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Василица (Горна и Долна Василица) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Горна Василица, селищното име Василица (Горна и Долна) се извежда от василевс „цар”. По-рано селото е било на местността  Царево падало, където според преданието някои цар (Василий или Самуил) престоял няколко дена преди голямата битка и разгромяването на византийските войски в близката Траянова врата.[1]  


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на празника Сирни Заговезни се провежда кукерски фестивал.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.