Горна Диканя
| Горна Диканя | |
  Горна Диканя  Горна Диканя | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 161 души[1] (31 декември 2024 г.) 4,6 души/km² |
| Землище | 35,004 km² |
| Надм. височина | 735 m |
| Пощ. код | 2419 |
| Тел. код | 077222 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 16208 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Радомир Кирил Стоев (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023) |
| Горна Диканя в Общомедия | |
Горна Диканя е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Горна Диканя се намира в планински район.
Селото е разположено в подножието на западните склонове на Верила, в живописна местност.
Отстоянието му от гр. София е 45 км.
Най-близките селища са с. Долна Диканя, отстоящо на 2 км западно, и с. Дрен, отстоящо на 6 км в южна посока.
Язовирът, намиращ се в непосредствена близост до селото, предлага добри възможности за спортен риболов на любителите на този спорт.
История
[редактиране | редактиране на кода]През късната античност в село Горна Диканя (в местността Чуката) е имало крепост, от чиито стени били запазени части. Крепостта е обхващала площ от около 4 – 5 дк и била изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Извън крепостта са откривани множество долиуми. В м. Балиница е открит късноантичен некропол, както и две зидани гробници, както и други единични погребения. В м. Градище е съществувала друга късноантична крепост., която без съмнение е свързана с близките рудодобивни райони. На землището на Горна Диканя има твърде много средновековни оброци, които често са над разрушени църкви. [2]
"Най-старинните селища в Радомирско са самият Радомир, Диканите, Друган, Дрен, Жедна, Кондофрей и Върба, които преживели преходите през ранните турски завоевания през XIV век. [3]
„В обширните турски дефтери от 1572 г. се говори за изоставени самокови в Дрен и Горна Диканя, като за последната прави впечатление споменаването на преселници от три софийски села, които обработвали земя в Горна Диканя“ [4]
Името му идва от „диканя“ (тур.diken) – земеделско съоръжение за вършитба.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На Спасовден е съборът на селото, както и на Голяма Богородица.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Никола Корчев (1836 – 1921), български опълченец, един от спасителите на Самарското знаме- Михаил Апостолов-Попето (1871 – 1902), български революционер
- Красимира Зафирова – поет
Други
[редактиране | редактиране на кода]Местното население се занимава с отглеждане на житни култири и добитък – крави, кози, овце, коне, бикове. Има обширна вилна зона и прекрасен изглед към едноименния язовир.
В селото са снимани риалити шоутата „Фермата 4“ и „Фермата 5“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Димитрина Митова-Джонова – „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ – София – 1983 г.
- ↑ Георги Ковачев – „Мрака и Радомирско...“ – Радомир, 2007 г. – 195
- ↑ Мрака и Радомирско – 220стр.
| ||||||||