Горна Лужица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Горна Лужица
Герб
Историческа карта от 1635 г.
Знаме

Горна Лужица (на немски: Oberlausitz, на горнолужишки: Hornja Łužica, на долнолужишки: Górna Łužyca, на чешки: Horní Lužice, на полски: Górne Łużyce[1] or Milsko) е историко-географска област, част от Лужица, и е разположена на територията на германската провинция Саксония и югозападна Полша (Долносилезко войводство). Център на областта е град Бауцен.

В Горна Лужица, заедно с германците, живее и западнославянска народност — лужичани, или т.н. лужишки сърби (около 20 хил. души), говорещи на горнолужишки език.

През първото хилядолетие територията на Горна Лужица е населена от милчани. През 10 век Лужица е завоювана от германски феодали. От 11 до 14 век Горна Лужица принадлежи на маркграфовете на Майсен, на Полша, Бохемия и Бранденбург. През 1367 г. Горна Лужица влиза в състава на кралство Бохемия (което пък съответно от 1526 г. – в състава на Хабсбургската монархия). През 1635 г. Горна Лужица става владение на курфюрство Саксония. През 1815 г. част от Горна Лужица с град Гьорлиц става част от пруската провинция Силезия.

От 1541 г. в Горна Лужица се провежда конно пасхално шествие Остеррайтен (Пасхална кавалкада).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Leciejewicz, Lech. Słowianie zachodni : z dziejów tworzenia się średniowiecznej Europy. Wrocław, Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 1989. ISBN 83-04-02690-2. с. 234, 235.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • К. В. Шевченко. Лужицкий вопрос и Чехословакия: 1945—1948. — М., 2004.