Горна река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Женска носия от Горна река, Подмочански етнографски музей
Овчари от Щировица, 1907 г., фотография на Баязид Дода

Го̀рна рѐка (на македонска литературна норма: Горна Река) е историко-географска област в северозападна Македония, днес в Република Македония. Областта е част от по-големия Рекански регион.

География[редактиране | редактиране на кода]

Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничката река, към което спадат селата: Беличица, Бибане (Бибай), Богдево, Върбен, Върбяни, Вълковия, Грекане (Грекай), Жужне, Кичиница, Кракорница, Нивище, Нистрово, Ничпур, Рибница, Сенце, Тануше от Община Маврово и Ростуша и Бродец от Община Гостивар.[1] В Горна река са и вече изчезналите села Реч, Стрезимир, Търница и Щировица. Повечето от останалите села също са в интензивен процес на обезлюдяване.

История[редактиране | редактиране на кода]

Горнореканска албанска сватба, 1907 г., фотография на Баязид Дода
Албанец от Горна река, 1907 година, фотография на Баязид Дода

В началото на XIX век горнореканските села са български. От Нивище е игуменът на Марковия манастир Герасим Бочович. В поменика на реканския Бигорски манастир са запазени много български горнорекански имена. Горнореканци са сред спомоществувателите на много български издания от XIX век.

Но в течение на века преживяват интензивен процес на албанизация и в началото на XX век са населени от албанци - християни и мюсюлмани.

Афанасий Селишчев пише:

В 18 и 19 в. при неограничената власт на дебърските паши става силно заселване на албанци в Г. Река, идващи тук по заповед на пашите или заселващи се своеволно... Славянското население се спасява с бягство от родните си села... Останалите в Г. Река с течение на времето поради житейските обстоятелства се поалбанчват: предишният традиционен български език излиза от употреба и започва да се използва албански... Албанизацията съдействова за смяна на религията: за получаване на някои права в обществено отношение много горнореканци стават мюсюлмани. Но част от населението и след своето поалбанчване удържа християнството.[2]

В началото на XX век албанците християни в Горна река са под върховенството на Българската екзархия и в много села - Беличица, Бродец, Кракорница, Нистрово, Сенце, има български училища.[3] В края на първото десетилетие в региона се появява сръбската пропаганда и повечето от християните горнореканци с изключение на част от жителите на Беличица се връщат към патриаршията като сърбомани.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на регион Река
  2. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 11 - 12.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 184-185.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
     Портал „Македония“         Портал „Македония