Горна река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Женска носия от Горна река, Подмочански етнографски музей
Овчари от Щировица, 1907 г., фотография на Баязид Дода

Го̀рна рѐка (на македонска литературна норма: Горна Река) е историко-географска област в северозападна Македония, днес в Северна Македония. Областта е част от по-големия Рекански регион.

География[редактиране | редактиране на кода]

Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничката река, към което спадат селата: Беличица, Бибане (Бибай), Богдево, Върбен, Върбяни, Вълковия, Грекане (Грекай), Жужне, Кичиница, Кракорница, Нивище, Нистрово, Ничпур, Рибница, Сенце, Тануше от Община Маврово и Ростуша и Бродец от Община Гостивар.[1] В Горна река са и вече изчезналите села Реч, Стрезимир, Търница и Щировица. Повечето от останалите села също са в интензивен процес на обезлюдяване.

История[редактиране | редактиране на кода]

Горнореканска албанска сватба, 1907 г., фотография на Баязид Дода
Албанец от Горна река, 1907 година, фотография на Баязид Дода

В началото на XIX век горнореканските села са български. От Нивище е игуменът на Марковия манастир Герасим Бочович. В поменика на реканския Бигорски манастир са запазени много български горнорекански имена. Горнореканци са сред спомоществувателите на много български издания от XIX век.

Но в течение на века преживяват интензивен процес на албанизация и в началото на XX век са населени от албанци – християни и мюсюлмани. Васил Кънчов пише в „Македония. Етнография и статистика“:

Повече къмъ сѣверо-изтокъ, въ горния край на мѣстностьта Рѣка, извѣстенъ подъ името Голѣма Рѣка, населението е само арнаутско. Тукъ има 23 арнаутски села, отъ които само едно, Духъ, пада административно къмъ Тетовската Каза. Повече отъ половина населението тукъ е православно християнско. Арнаутитѣ въ Голѣма Рѣка сѫ стари жители на мѣстото. Между тѣхъ е имало българи, които сѫ поарнаутенн. Рѣканитѣ запазили по-дълго врѣме вѣрата си, като били много скрити въ тоя край. Потурчаньето имъ е усилено прѣзъ края на XVIII. в. и се е продължавало по-късно отъ половината на XIX. в. Послѣдно потурчанье на повече вѫщи е имало около 1855 год. въ с. Штировица, когато послѣднитѣ 30 хр. кѫщи сѫ приели мухамеданството. Както отъ сѣверъ така и отъ югъ групата на рѣканитѣ се допира до български села и населението е двоезично. Жителитѣ отъ Бѣличица и Киченица говорятъ добрѣ български, но домашниятъ имъ езикъ е арнаутски. Cѫщо двоезично е населението на с. Духъ. Това село е пръснато на широко по планинскитѣ височини, които дѣлятъ коритото на р. Радика отъ коритото на р. Вардаръ. И безъ съмнѣние голѣма[2] часть отъ жителитѣ му сѫ отъ българско потекло. Ближнитѣ села Маврово, Леуново и Никифорово, разположени сѫщо въ една котловинка между двѣтѣ корита, иматъ двоезично население, но домашниятъ езикъ е български.

Християнското арнаутско население отъ Голѣма Рѣка се изселя. Особно е усилено това изселянье отъ 40 години насамъ. По-рано жителитѣ сѫ се прѣселяли главно въ Тетово и Цариградъ, сега много семейства бѣгатъ въ България, и то въ Самоковъ, Дупнишко (въ Дупнишка Баня има повече отъ 30 кѫщи) и Кюстендилско. Въ с. Върбенъ е имало около половината на XIX. в. 100 кѫщи християни, а сега има само 40.[3]

Афанасий Селишчев пише:

В 18 и 19 в. при неограничената власт на дебърските паши става силно заселване на албанци в Г. Река, идващи тук по заповед на пашите или заселващи се своеволно... Славянското население се спасява с бягство от родните си села... Останалите в Г. Река с течение на времето поради житейските обстоятелства се поалбанчват: предишният традиционен български език излиза от употреба и започва да се използва албански... Албанизацията съдействова за смяна на религията: за получаване на някои права в обществено отношение много горнореканци стават мюсюлмани. Но част от населението и след своето поалбанчване удържа християнството.[4]

В началото на XX век албанците християни в Горна река са под върховенството на Българската екзархия и в много села - Беличица, Бродец, Кракорница, Нистрово, Сенце, има български училища.[5] В края на първото десетилетие в региона се появява сръбската пропаганда и повечето от християните горнореканци с изключение на част от жителите на Беличица се връщат към патриаршията като сърбомани.[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на регион Река
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 92.
  4. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 11 - 12.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 184-185.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
     Портал „Македония“         Портал „Македония