Горни Коритен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коритен.

Горни Коритен
Общи данни
Население 49 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,887 km²
Надм. височина 1008 m
Пощ. код 2557
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 16554
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Горни Коритен е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горни Коритен се намира в планински район в северозападната част на Кюстендилското Краище, в източните склонове на Кобилска планина, в долината на Горнокоритенския поток (приток на река Драговищица). Горни Коритен е на 33 км от Кюстендил в посока с. Трекляно. До селото се стига или по третокласен път № 601 - Кюстендил - Драговищица - Долно Уйно - отклонение за Горни Коритен (11 км) или по отклонението Драговищица - Злогош – отклонение Долни Коритен.

Името на селото идва от релефа, просечен от сухи каменисти долини напомнящи на „корита“, със стръмни склонове. Селото е образувано от 13 махали: Село, Цоневци, Мазгарска, Ралоква, Паунова, Попова, Петкова, Богданова, Спасова, Расова, Любенова, Лозанова и Леярска.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984[1] 2008
Население 422 517 637 611 566 392 218 178 117 40

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват че района е населяван от дълбока древност.

Село Горни Коритен е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Горно Коритино като зиамет към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 35 домакинства, 19 ергени и 1 бащина. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Горно Коритне към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци.

През 1865 г. е построена църквата "Свети Илия".

След Освобождението (1878) селото е в рамките на Княжество България - Краишка околия (до 1889 г.) със седалище с. Извор. След Съединението (1886) е в Босилеградска околия до 1901 г., след това в Кюстендилска околия. През Сръбско-българската война (1885) в района действа Изворския отряд под командването на капитан Стефан Тошев, като при с.Трекляно има решителна битка с Моравската/сръбска/дивизия.

В края на XIX век селото има 4278 декара землище, от които 2202 дка ниви, 987 дка гори, 569 дка естествени ливади, 520 дка мери и се отглеждат 1459 овце, 123 кози, 208 говеда и 69 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно овес, ръж, тютюн, царевица, цвекло, тикви и картофи) и животновъдството.

През 1884 г. е построено основно училище "Васил Левски". През 1928 г. е основано читалище "Христо Ботев", а през 1944 г. – Потребителна кооперация "Нов живот".

През 1957 г. е учредено ТКЗС"Балкан", което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК"Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1952), няма действащо водоснабдяване и канализация.

През последните десетилетия се наблюдават активни миграционни процеси.

Селото е агроекологичен район – липсват промишленост и замърсители. Съгласно Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 част от землището влиза в защитена зона "Долни Коритен". В плана за регионално развитие на Община Трекляно е предвиденно да се работи за откриване в местността "Славчето" на ГКПП, което би допринесло за оживяване на връзките със Западните покрайнини в Република Сърбия. Перспективите за развитие на селото са свързани и с развитието на селски и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Възрожденска църква “Свети Илия” Построена е през 1865 г. Представлява еднокорабна постройка с полукръгла олтарна апсида. Пред западната стена са издигнати четири колони, свързани с арки. Тези колони поддържат отделението за хора. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти и е от 1873 г. Иконите са от 1865 г. и са дело на самоковските зографи Захари и Васил Христови Радойкови. В един псалтир, руско издание, от 1858 г. е оставена преписка, че изписването на храма в олтара, свещите и Ширшая небес и небесни вседържател са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Горни Коритен принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор-среща на границата със Сърбия в местността "Славчето".

Други[редактиране | редактиране на кода]

Занаяти

  • "тъкане на битови шарени черги" – от парцалени изрезки, от вълнена прежда; дървен стан със совалка и "бърдо"
  • "предене на прежда от овча вълна"-вретено, хурка, чекрък
  • "производство на опинци (цървули) от свинска кожа"-материал свинска "щавена" нестригана кожа
  • "производство на непечени тухли от глина и слама"-дървени калъпи и сушене на слънце
  • "варене на ракия от джибри"

Народни носии

  • женска носия: вълнен сукман обшит със сърма, кенарена "кошуля", "скутача" – тъкана престилка, "метални или сребърни пафти", "опинци", "яшмак" на главата
  • мъжка носия:потури, кошуля, вълнен елек, навуща, опинци, овчи калпак

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • "мачкан"- надробен хляб, запържен в масло със сирене;
  • "лучена супа" – прави се с пера от лук, прясно мляко;
  • "каша с пилешко месо"
  • "лучена яхния със сушени сини сливи"
  • "спържа" – късчета свинско месо и дреболии в мас;
  • "печени гъби-лютици" – вид местни гъби (лютива млечница-Lactarius piperatus), нямащи отровен двойник, люти на вкус;
  • "свинско месо с праз лук и сухи червени чушки"
  • "зелник" – кръгла баница в средата със специална плънка от праз лук и др.
  • "погача печена в подница и връшник на жар"
  • "колак" – печена питка в средата с цяло яйце (с черупката);
  • "супа от коприва"
  • "супа от зелени домати"
  • "расол" – супа от кисело зеле;
  • "ермеева чорба" – слаб оцет, разреден с вода със стрити печени люти сухи чушки и лук;
  • "вариво" – свинско месо със зеле;

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Емануил Попдимитров Попзахариев. (1885-1943) – известен български поет и писател, в периода 1904–1906 г. творил в района, докато е бил учител.
  • Владимир Господинов Цеков – "Владе Американеца" (1884-1979). Участник в битката при Булаир (1913 г.) и Одринската крепост.
  • Петър Цветанов Любенов (1816-1905) – свещеник, фолклорист и етнограф – безспорно най-изявената личност от селото и Краище. Автор е на известния сборник "Баба Ега", 1887 г. и на книгите "Самовили и самодиви" с 9 раздела – София, 1891 г., "Сборник с разни народни умотворения из Кюстендилско" – София, 1896 г. и "Сборник с разни умотворения и турски злодейства из Кюстендилско" – София, 1902 г.Синовете му са също образовани и изявени личности – Димитър-възрожденец, Йосиф-лекар, публицист, общественик, писател, Григор-юрист.Йосиф е завършил медицина в Цариград.Преди Освобождението е работил като военен лекар в Турския гарнизон в Ниш, след това в Босна и далечния Йемен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.434-437;
  • Коняров, Георги. Принос към историята на рударството и металургията в България, София, 1953 г., с.118;
  • Стойков, Руси — Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.661-662;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.140
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.19;
  • Пантелей Георгиев.Краище, библиотека "Краище" 2003 г., печатница АСИ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 140 – за периода 1880-1984 г.