Горни Лом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Горни Лом
Общи данни
Население 710 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 83,565 km²
Надм. височина 430 m
Пощ. код 3960
Тел. код 09326
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 16571
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Чупрене
Ваньо Костин
(БСП, ДПС, ДНБ, …)
Кметство
   - кмет
Горни Лом
Илиян Михайлов
(БСП, ЗСАС, ДПС)

Го̀рни Лом е село в Северозападна България, най-голямото по население в Община Чупрене, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горни Лом се намира в планински район. Разположено е в горното течение на река Лом, в полите на Стара планина. От селото се разкрива прекрасна гледка към връх Миджур (2168 м), най-високия в Северозападна Стара планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Землището на село Горни Лом е обитавано от античността. При разкопки са намерин оброчни плочки и сгур от преработване на железни и медни руди.

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[1]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от населението работи в завода за взривни вещества или във водно-електрическите централи, които са 5 на брой и се намират по течението на река Лом, в близост до самото подножие на връх Миджур.

Авария в завод Mиджур[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 2014 г. в бившия завод за боеприпаси „Mиджур“, собственост на Валери Митков, избухва взрив. Загиват 15 души, други трима са ранени, а сградите са напълно унищожени. Заводът е собственост на акционерното дружество „Видекс“. В съвета на директорите на дружеството влизат Валери Митков, Ирина Миткова и Емил Валериев Митков.[2][3][4]

През 2008 г. има внесено искане oт Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ и зам.-председател на Национално движение „Екогласност” до българския министър-председател Сергей Станишев с копие до Жозе Барозо – председател на Европейската комисия за намеса на държавата относно спиране вноса на 1 600 000 противопехотни мини от Гърция за унищожаването им в България. Искането не е удовлетворено, даже и Върховният административен съд го отхвърля, неправейки разлика между 'унищожаване' и 'утилизация'(разглобяване). През следващата 2009 година, по време на мандата на Бойко Борисов (27 юли 200913 март 2013) в качеството му на министър-председател, от Министерството на околната среда и водите се позовават на Разрешение за експлоатация на завода от 2007 г. без да е актуализирано заради вноса на новото голямо количество боеприпаси. На 02.10.2009 г. в НД "Екогласност" получават копие от Разрешение от 04.09.2008 г. за трансфер на оръжия, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, издадено на фирма „Видекс“ АД за внос на противопехотни мини М-2, ДМ-31, М-16 и М-14, с вносител „Хеленик Дифенс Системс“ СА – Гърция.[5][6], но това е в нарушение на Конвенцията за унищожаване на противопехотните мини(Отавска конвенция) - с нея е забранено разглобяването им. Прокуратурата след 1,5 години разследване от 19 следователи, не сочи виновните за нарушаването на Отавската конвенция от горните етажи на властта, заявява на 01.04.2016 г. Петър Пенчев в телевизионно интервю[7].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.

Население на с.Горни Лом между 1934 и 2012 година
Година Население
31.12.1934
  
1811
31.12.1946
  
1829
01.12.1956
  
1783
01.12.1965
  
1577
02.12.1975
  
1382
04.12.1985
  
1240
04.12.1992
  
1049
31.12.1993
  
1011
31.12.1994
  
1010
31.12.1995
  
1011
31.12.1996
  
1009
31.12.1997
  
997
31.12.1998
  
986
31.12.1999
  
977
31.12.2000
  
920
01.03.2001
  
919
31.12.2001
  
897
31.12.2002
  
870
31.12.2003
  
863
31.12.2004
  
855
31.12.2005
  
837
31.12.2006
  
807
31.12.2007
  
789
31.12.2008
  
787
31.12.2009
  
777
31.12.2010
  
776
01.02.2011
  
725
31.12.2011
  
700
31.12.2012
  
669
Източник: ЕКАТТЕ


Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото попадат части от резерват „Чупрене“, защитена местност „Чупренски буки“ и защитена местност „Миджур“.[8][9][10]

Горни Лом е изходен пункт към най-високия връх в Северозападна Стара планина - Миджур. Всяка година през месец август се организира масово туристическо изкачване на върха. Освен Миджур има и други атрактивни маршути като Объл връх и Зебръц. Също така не много тежък, но за сметка на това изключително красив е маршутът по туристическа пътека Жълта тинтява.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодният събор на селото се провежда в последната неделя на месец май.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.
  2. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/10/02/2391343_vzriv_izbuhna_v_zavod_za_vzrivni_veshtestva_v_gorni/ Взрив избухна в завод за взривни вещества в Горни Лом (обновена)
    Цехът е изпепелен, най-вероятно няма оцелели сред хората, които са били в него
  3. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/10/01/2391297_koi_e_sobstvenik_na_zavoda_v_gorni_lom/?ref=breakingnews Кой е собственик на завода в Горни Лом
  4. http://videx.bg/Index.html фирма „Видекс“ АД
  5. http://politkovskaya-bg.blogspot.com/2014/10/blog-post.html Олигархията и властите в София и Брюксел - виновни за избитите трудови хора в с. Горни Лом
  6. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/10/03/2393305_ekolog_e_podal_signal_za_opasnite_mini_v_gorni_lom/ Еколог е подал сигнал за опасните мини в Горни Лом още през 2008 г.
    Зам.-председателят на Национално движение "Екогласност" Петър Пенчев е писал до институциите по време на правителствата и на тройната коалиция, и на ГЕРБ
  7. http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-04-01/ekoglasnost-institutsiite-znaeha-za-opasnostta-v-gorni-lom
  8. Резерват „Чупрене“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда. // Посетен на 2015-06-04.
  9. Защитена местност „Чупренски буки“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда. // Посетен на 2015-06-04.
  10. Защитена местност „Миджур“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда. // Посетен на 2015-06-04.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]