Горноводенски манастир
| Горноводенски манастир „Свети Свети Кирик и Юлита“ | |
 | |
 Местоположение в Асеновград | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Населено място | Горни Воден |
| Вероизповедание | Българска православна църква |
| Епархия | Пловдивска |
| Изграждане | XIV-XX век. |
| Статут | Действащ манастир, паметник на културата |
| Горноводенски манастир „Свети Свети Кирик и Юлита“ в Общомедия | |
Горноводенският манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ е български православен девически манастир в Асеновградската духовна околия на Пловдивската епархия на Българската православна църква.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е в западнородопския рид Чернатица, на около 2 км югозападно от Асеновград и на километър южно от кв. Горни Воден на Асеновград.[1] Няма точна датировка на въздигането на манастира.
История
[редактиране | редактиране на кода]На мястото на днешния манастир има два по-ранни манастира, които през 1810 година са опожарени и разрушени от кърджалии.
Възстановяването на сегашния манастир започва през 1816 година и продължава до 1835 година. Църквата е осветена на 15 октомври 1850 година. Манастирът е в гръцки ръце и става част от Българската църква чак през 1930 година. Сериозни щети понасят сградите по време на пожар през 1924 година и земетресение през 1928 година. През 1920-те и 1930-те години в „Св. св. Кирик и Юлита“ се помещава руско богословско училище, начело с игумена на манастира епископ Дамян Царицински. През 1943 – 1944 година. манастирът служи за концентрационен лагер, носещ името „Свети Кирик“.
След 9 септември 1944 година комунистическата власт превръща манастира в дом за душевноболни. През 1981 година Съюзът на архитектите в България получава разрешение от Светия синод да възстанови напълно руинираните малки остатъци от манастира и да го адаптира за културни нужди. Договора между синода и Съюза е да бъде ползван за 99 години и след това да се предаде собствеността на БПЦ. Следващата година екип от архитекти и инженери, оглавяван от арх. Любомир Шинков, разработва проект за реставрация и трансформиране на манастира за нуждите на Международната архитектурна академия. Създават се ателиета за работа и изложби, както и хотелска част и помощни звена. Реконструкцията, осъществена със средствата на българските архитекти, проведена под техническото ръководство на Христо Радев, започва през 1983 година и приключва през 1987 година. На 25 септември 1985 година той е откриг официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. Георги Стоилов. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза. След
До 2010 година функционира като тризвезден хотел, който е отворен за посетители.[2]
По идея на Николай Пловдивски, който решава да наруши договора и да обсеби възстановения манастир, следват дългогодишни съдебни дела в Окръжния съд на Пловдив между Пловдивската митрополия и Съюза на архитектите в България, съдът връща на 4 ноември 2010 година манастира на Българската православна църква като законен собственик. Браншовата организация е принудена да се изнесе и да плати на митрополията 10 000 лева съдебни разходи. Според странното решение на магистратите Църквата не е отстъпвала собствеността си и архитектите са строили върху чужд имот, следователно построеното от тях принадлежи на Църквата.
Съборна църква
[редактиране | редактиране на кода]Горноводенският манстир представлява комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. Манастирската църква „Св. Петка“ е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика с притвор. По-голямата част от стенописите са дело на големия български художник Алекси Атанасов. Запазен е целият иконостас, включително и икони, рисувани от известния майстор Захари Зограф.[2]
Аязмото
[редактиране | редактиране на кода]Манастирският кладенец се намира точно зад апсидата на съборната църква. На около 500 м североизточно от манастира се намира аязмо, до което е изграден параклис, посветен на Св. Кирик и Св. Юлита, в него също са запазени някои фрагменти и фрески.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Туристическа информация за Горноводенския манастир
- ↑ а б в Обща информация за Горноводенския манастир // Архивиран от оригинала на 2015-08-22. Посетен на 2007-09-20.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Филипов. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден. С., SM, 2011
