Горно Дряново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горно Дряново
Общи данни
Население 1 035 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,107 km²
Надм. височина 1225 m
Пощ. код 2963
Тел. код 07527
МПС код Е
ЕКАТТЕ 16763
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПСОГ)
Кметство
   - кмет
Горно Дряново
Шукри Османчев
(ДПС)

Го̀рно Дря̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Горно Дряново е планинско село, разположено в Югозападните Родопи на 18 километра от град Гоце Делчев, между селата Ковачевица (намира се на 5 km северно) и Лещен (на 2 km южно). До Гоце Делчев има автобус.

Горно Дряново

История[редактиране | редактиране на кода]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Горно Дряново (Диранова-и баля, на османски турски: ديــرﺭﺍـنــوﻩﺀ بـﺍﻻ[1]) е посочено като село, в което живеят 8 немюсюлмански семейства.[2]

В 19 век Горно Дряново е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горне Дряново (Gorne-drianovo) е посочено като село с 40 домакинства и 100 жители помаци.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Горно Дряново, помашко село отвъд Канина, на разстояние 1/2 час от Ковачовица към И. Токо речи всички са кираджии с коне. Къщи 50, помаци.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Горно Дряново е българо-мохамеданско селище. В него живеят 300 българи-мохамедани[5] в 45 къщи.[6]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Горно Дряново има мюсюлманско мъжко население 133 души, което живее в 40 къщи.[7]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Горно Дряново се препитава от тютюнопроизводство, събиране на диворастящи билки, гъби, дърводобив, дървопреработка и шивашка дейност.

В селото има и зъболекарски кабинет.

Голяма част от местното население ходи на гурбет в съседна Гърция, където обработва тютюн.

На територията на Горно Дряново има 25 търговски обекта, които обслужват населението. От селото има и служители, които работят в лесничействотоБеслет“ в село Гърмен.

В селото влиза вода от пет водоизточника, които задоволяват 80% от нуждите на населението от питейна вода и вода за битови нужди. В момента се прави ново водохващане от Черна река, което ще се включи в селската водопроводна мрежа. Пътя до селото е асфалтиран от село Гърмен до селата Лещен, Горно Дряново и Ковачевица. В селото е изградена канализация за оттичане на 75% от мръсните води.

Местни лица, които са били кметове[редактиране | редактиране на кода]

  • Абди Низамов
  • Абди Мехмедали Ходжа
  • Ибраим Айрулов Ходжов
  • Абдураим Рамаданов Бакиев
  • Шукри Изеpoв Пингов
  • Шукри Алиев Пендев
  • Сюлеиман Мурадов Османчев
  • Емил Захариев Шарков
  • Шукри Морадов Османчев

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство
  • Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“
  • Централна детска градина
  • Пощенска станция
  • Читалище
  • Здравна служба

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Край Горно Дряново са открити останките на антична крепост.[8]
  • На 1 километър северно от Горно Дряново се намира Градишката скала - висока 60 метра, върху която някога е имало постройка, в чиито основи и днес се намират римски монети.
  • На 2 километра на северозапад от селото се намира водопадът Буков дол със забележителна девствена природа.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 1986 г. в селото се въведе традиция да се чества празникът на Горно Дряново. Празникът се провежда през втората седмица на месец април. На празника местното население спира всякаква работа. На този ден се посрещат гости от съседните села, слушат се литературни и музикални програми на самодейни колективи от селото и съседите села, провеждат се спортни състезания — майсторско управление на велосипед, кушия, футболни срещи и други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 53.
  2. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 9.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  6. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  7. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  8. Гоце Делчев - Археологически обекти и места
     Портал „Македония“         Портал „Македония