Горно Йеловце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горно Йеловце
Горно Јеловце
— село —
Изглед към Горно Йеловце
Изглед към Горно Йеловце
North Macedonia relief location map.jpg
41.8072° с. ш. 20.7897° и. д.
Горно Йеловце
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина1313 m
Население2 души (2002)
Пощенски код1231
Горно Йеловце в Общомедия

Горно Йеловце или Горно Йеловци (срещат се и нейотираните варианти Горно Еловце/Горно Еловци, на македонска литературна норма: Горно Јеловце; на албански: Jelloci i Epërm) е село в Северна Македония, в община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горни Полог западно от Гостивар високо в източните склонове на Шар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гостиварската чета на Никола Панов Андреев

В началото на XIX век Горно Йеловце е смесено българо-албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Горно Еловци. – Надъ село има развалини отъ стара църква, която се е казвала св. Атанасъ; въ деня на този святецъ прѣзъ зимата горноеловскитѣ българи колятъ кубанъ при тѣзи развалини. Българитѣ на това село клонятъ да промѣнятъ езика си на арнаутски и говора имъ сега прѣдставлява странна смѣсь отъ българско и арнаутско нарѣчие.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горно Еловци има 390 жители българи християни и 320 арнаути мохамедани.[2]

„Свети Мина“ в Горно Йеловце

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горно Йеловце има 62 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Еловци има 520 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Йеловце (Горно и Долно Йеловце) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Горно Еловце е село в Долнойеловската община (с център в Здуне) в Горноположкия срез и има 57 къщи с 405 жители българи и албанци.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Йеловце
  • Flag of Bulgaria.svg Неофит поп Владимиров, български екзархийски свещеник изтезаван от страна на сръбските власти след 1912г. [9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124 – 125. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
  9. Пърличев, Кирил. „Сръбските жестокости в Македония (1912 – 1913)“, София, 1917. стр.17