Горно Клещино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Клещино
Άνω Κλεινές
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 605 m
Население 222 души (2001)

Горно Клещино или Горна Клещина (на гръцки: Άνω Κλεινές, Ано Клинес, катаревуса Άνω Κλειναί, Ано Клине, до 1926 година Άνω Κλέστινα, Ано Клестина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 222 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на Стара река (Палио Рема) на 7 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) западно от Долно Клещино (Като Клинес), в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в центъра на селото, според едни сведения посветена на Свети Николай, а според други на Света Параскева, е разрушена от османците и на нейно място е построено мюсюлманско училище, запазено до 1924 година. Западно от селото е манастирът „Свети Илия“, а на изток е имало друг манастир „Свети Прокопий“, също разрушен от албанци мюсюлмани. Иконите от манастира са преместени в едноименната църква в Кладороби.[2]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКлещина като българско село.[3] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Горно Клещино като българско село.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кластини (Klastini), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[5] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Клещени (Klechténi) е посочено като село в Леринска каза с 200 домакинства и 600 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно Клещино има 350 жители арнаути мохамедани.[7] По-късно в него купуват имоти българи от селата Буф, Турие и Битуша и селото става със смесено население.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Клещино (Горно или Долно) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Войници на Антантата в Горно Клещино.
Клещино през Първата световна война
Млада двойка българи на 16 и 17 години, в народни носии в Клещино, 1918 г.[10]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Гръцко-турската война мюсюлманите се изселват и в селото са настанени гръцки бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 85 семейства и 381 души бежанци.[11]

В 1926 година селото е прекръстено на Ано Клине.[12]

Селото не пострадва силно в Гражданската война. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана.[13]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[14]

Преброявания
  • 1913 – 749 души
  • 1920 – 911 души
  • 1928 – 584 души
  • 1940 – 740 души
  • 1951 – 656 души
  • 1961 – 540 души
  • 1971 – 267 души
  • 1981 – 236 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Клещино
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Г. Черкезов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Клещино, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Κλέστινα - Άνω Κλειναί
  2. Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο [1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 236.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  4. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 84-85.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  8. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 797 и 851.
  10. gallica.bnf.fr
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 797.
     Портал „Македония“         Портал „Македония