Горно Косоврасти
| Горно Косоврасти Горно Косоврасти | |
| — село — | |
 Горно Косоврасти на планината Дешат | |
  Горно Косоврасти | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Горни Дебър |
| Надм. височина | 820 m |
| Население | 818 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Горно Косоврасти в Общомедия | |
Горно Косоврасти (на македонска литературна норма: Горно Косоврасти; на албански: Kosovrasti i Poshtëm) е село в Северна Македония, в Община Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото Горно Косоврасти е разположено в областта Горни Дебър в южните склонове на планината Дешат над река Радика.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“ е от XVII - XVIII век.[1] В XIX век Горно Косоврасти е мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гасоврасти (Gassovrasti) е посочено като село с 90 домакинства, като жителите му са 122 помаци и 92 българи.[2] Косовращани са се занимавали със златарство.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горно Косоврасти има 180 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Косоврати е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак със 153 къщи.[5]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Косоврасти има 80 българи християни, всички екзархисти.[6]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Косоврасти (Долно и Горно) има 44 български екзархийски и 126 помашки къщи.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 818 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 578 |
| албанци | 0 |
| турци | 222 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 18 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Косоврасти
Божин Теофилов (? – 1910), български революционер от ВМОРО- Зограф Димитър, иконописец от Горно или Долно Косоврасти[3]
- Йосиф Яков, майстор от шивашкия еснаф в Солун, член на Солунската българска община[9]
- Станчо Марков, български майстор строител, построил църквата „Света Параскева“ в ловечкото село Слатина, България[3][10]
- Христо Костов, български майстор строител, построил църквата „Света Атанасия“ в кюстендилското село Шишковци, България[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Јовчевски, Петко, Јовчевски, Методија. Рајчица и Рајчка парохија - крајот на XIX и првата половина на ХХ век; селата: Рајчица, Горенци, Пареши, Броштица, Кочишта, Вапа со Пеовци и Јанковци, Голем Папрадник и Праленик. Дебар, Графобимс, јули 2000. ISBN 9989-908-42-7. с. 112-113.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 264.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 190.
- ↑ а б Семејства и лози на градители од Битуше // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-13. Посетен на 19 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
