Горно Мелничани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Мелничани
Горно Мелничани
— село —
Църквата „Свети Безсребници“
Църквата „Свети Безсребници“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5° с. ш. 20.6° и. д.
Горно Мелничани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Вапа
Географска област Мала река
Надм. височина 1446 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 1250
Горно Мелничани в Общомедия

Горно Мелничани (на македонска литературна норма: Горно Мелничани; на албански: Melniçani i Epërm) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Чешмата Бука

В XIX век Горно Мелничани е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врач“) е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горно Мелниче (Melnitché gorno) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно Мелничани има 275 жители българи християни.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Горне Мелничани има 16 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Мелничани има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Към 1911 година в селото има 39 български и 12 сърбомански къщи, като църквата е в ръцете на екзархистите.[6] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Долно Мелничани има 21 български екзархийски и 19 патриаршистки къщи (7 от 1905, 12 от 1910 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител и 12 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Горно Мелничани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.263.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-13 


     Портал „Македония“         Портал „Македония