Горно Мелничани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Мелничани
Горно Мелничани
— село —
Църквата „Свети Безсребници“
Църквата „Свети Безсребници“
North Macedonia relief location map.jpg
41.5189° с. ш. 20.5881° и. д.
Горно Мелничани
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Вапа
Географска област Мала река
Надм. височина 1446 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 1250
Горно Мелничани в Общомедия

Горно Мелничани (на македонска литературна норма: Горно Мелничани; на албански: Melniçani i Epërm) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Чешмата Бука

В XIX век Горно Мелничани е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врач“) е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горно Мелниче (Melnitché gorno) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно Мелничани има 275 жители българи християни.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Горне Мелничани има 16 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Мелничани има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Към 1911 година в селото има 39 български и 12 сърбомански къщи, като църквата е в ръцете на екзархистите.[6] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Долно Мелничани има 21 български екзархийски и 19 патриаршистки къщи (7 от 1905, 12 от 1910 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител и 12 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Горно Мелничани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония