Горно Нерези
Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.
| Горно Нерези Горно Нерези | |
| — село — | |
.jpg) Църквата „Свети Пантелеймон“ | |
  Горно Нерези  Горно Нерези | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Карпош |
| Географска област | Кършияка |
| Надм. височина | 819 m |
| Население | 181 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 1020 |
| МПС код | SK |
| Горно Нерези в Общомедия | |
Горно Нерези (на македонска литературна норма: Горно Нерези; на албански: Nerezi i Epërm) е село в Северна Македония, част от община Карпош.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено южно от столицата Скопие в северните склонове на планината Водно. Край селото е разположен средновековният манастир „Свети Пантелеймон“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Горно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Горно Нерези има 314 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 22 |
| албанци | 282 |
| турци | 6 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-116. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 октомври 2007
| ||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
|
