Горно Турманли
| Горно Турманли Ανω Ροδωνιά | |
| — село — | |
  Горно Турманли  Горно Турманли  Горно Турманли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 160 m |
Горно Турманли (на гръцки: Ανω Ροδωνιά, Ано Родония, до 1926 година Τουρμανλή, Турманли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Горно Турманли е разположено на 160 m надморска височина в централната част на котловината Мъглен (Моглена), на 4 km западно от демовия център Съботско (Аридеа).[2] Административно селото се води част от Биджова махала (Пиперия).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е сравнително ново, основано от турци юруци.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Турман (Tourman) е посочено като село във Воденска каза с 27 къщи и 96 жители мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тороминъ Махале живеят 225 турци. Кънчов посочва и селището Джедидъ със 100 жители българи мохамедани.[5] Според Тодор Симовски това селище, което в гръцкото преброявание от 1913 година има 133 жители и по-късно не се споменава, вероятно е една от махалите на Турманли.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Турман-махала има 35 къщи турци.[7]
В 1924 година турското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция. В 1926 година е преименувано на Ано Родония. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 65 бежански семейства и 261 души.[8]
В 1991 година в селото има 85 жители, от които 1 семейство е с местен произход.[2]
Землището на селото се напоява добре и зава високи добиви. Произвеждат се жито, боб, овошки, грозде.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 338[2][9] | 282[2][9] | 103[2] | 827[2] | 63[2] | 91[2] | 60[2] | 45[2] | 85[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 86. (на македонска литературна норма)
- ↑ Τοπική Κοινότητα Πιπεριάς // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 22 август 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 104. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Заедно с Долно Турманли.
| ||||||||||||||||||||||||
