Горно Уйно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Уйно
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население 14 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27,057 km²
Надм. височина 718 m
Пощ. код 2561
Тел. код 07938
МПС код КН
ЕКАТТЕ 16995
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Горно Уйно в Общомедия

Горно Уйно е село в Западна България - община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Уйненщица, по протежението на долината Джетово, на границата между Ушинска планина и Земенска планина, на 29 км северозападно от гр. Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Дръндева, Брестов дол, Здравкова, Крецул (Горни и Долни), Селото, Джалева, Олтоманци, Момчилова, Дудева, Панагонова, Амиджина, Цръвиличка, Антонова, Костова, Присойчани.

В миналото селото е имало общо 33 махали. С правителствени разпореждания 19 махали са преселени през 1938 г. в Новопазарско, а през 1950 г. - в Пловдивско, Врачанско и Плевенско.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Горно Уйно (1883-1934), община Долно Уйно (1934-1958), община Драговищица (1958-1961), община Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978 - 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 1040 1317 1379 1295 916 314 172 136 120 94 76 35 17

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от с. Горно Уйно

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Горно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 49 домакинства, 33 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. е записано селище Горна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Горне Удине. През 1866 г. в турски регистри е отразено под името Горна Цино със 102 домакинства и 684 жители.

Горно Уйно е гранично село от 1919 г., когато според Ньойския мирен договор Босилеград и селата от околията му са придадени към Кралство на сърби, хървати и словенци. Западната граница на селото с дължина 12 км съвпада с българо-сръбската граница. Това е изолирало селото, защото е прекъснало стария път от Кюстендил към Враня и Ниш.

В края на XIX век селото има 21 818 декара землище, от които 11 680 дка гори, 8548 дка ниви, 325 дка естествени ливади, 1031 дка пасища и мери и 234 дка овощни градини и се отглеждат 2561 овце, 754 кози, 378 говеда и 158 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти - има 15 воденици, 1 керемидарница, 2 кръчми, 5 бакалии.

През 1866 г. е построена църквата "Свети Георги".

През 1858 г. е открито училище, което първоначално се помещава в частна къща, а от 1882 г. - в църковна сграда. През 1883 г. е построена нова училищна сграда, която се достроява през 1926 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Горно Уйно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

През 1924 г. е основано читалище "Златна долина", а през 1941 г. - Кредитна кооперация "Свети Георги". След въвеждане на банковия монопол върху кредитната дейност (1947), кооперацията се трансформира в потребителска под името "Златна долина"; през 1949 г. става Селкооп, през 1953 г. е присъединена към Селкооп "Съгласие" - с. Долно Уйно, през 1960 г. - към Селкооп - Драговищица, а по-късно - към Наркооп - Кюстендил.

През 1957 г. е учредено ТКЗС "Граничар", което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" - с. Драговищица.

Селото е електрифицирано (1957) и водоснабдено (1978). Главните улици са асфалтирани (1979). Построени са нов културен дом (1979) селкооп и други стопански постройки. В селото е създаден рибарник на Държавно лесничейство - Кюстендил.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Свети Георги" от 1866 г.

Село Горно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Възрожденска църква “Свети Георги” с дължина 13 м и ширина 8 м - майстор Аначко Порожанов. Дарители са Аначко Божилов, Андон Кръстев, Манол Велинов, Велин Атанасов и др. Осветена е от митрополит Партений. Църквата се намира в село Горно Уйно, в една котловина, обградена от хълмиста местност. Възпоменателна кръгла плоча, взидана на задната стена, е с надпис: „21 000 гроша шо са ошле пари за църквата". Там е отбелязана и датата на построяването на църквата - 1866 г. Иконите на иконостаса са направени през 1867 г. от неизвестен живописец. Стенописите датират от 1892 г. и са дело на Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Република Македония.
  • Оброк "Свети Атанас Летни". Намира се на около 500 м югозападно от църквата в местността Свети Атанас. На мястото има следи от стара църква.
  • Оброк "Мала Богородица". Намира се на около 2,5 км югозападно от църквата, в местността Манастира, в дола Дождевица под връх Плазая. На мястото има следи от стара църква.
  • Оброк "Свети Илия". Намира се на около 1,7 км югоизточно от църквата, в местността Кръстатото дърво.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Мано Велинов - първия кмет на Горноуйненската селска община след Освобождението (1883).
  • Владимир Бонев (1917-1990) - народен представител (1958-1981), председател на Народното събрание (1972-1981);
  • Илия Тасев (р. 12.07.1925) - философ, професор, д-р на философските науки;
  • Благовест Тодоров Порожанов (7 април 1939 - 24 юли 2007) - народен певец, роден в селото.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН, с.409-418;
  • Велков, Иван и Данов, Христо. Новооткрити старини - Известия на Археологическия институт XII, 1938 г., с. 433-449;
  • Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.683-684;
  • Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с. 141;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с. 20-22;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 58-65;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]