Направо към съдържанието

Горчивчева рейхардия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горчивчева рейхардия
Червена книга на България
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Цикориеви (Cichorieae)
род:Reichardia
вид:Горчивчева рейхардия (R. picroides)
Научно наименование
Roth
Синоними
Горчивчева рейхардия в Общомедия
[ редактиране ]

Горчивчева рейхардия (Reichardia picroides) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[1]

Многогодишно тревисто растение с високи 10 – 45 cm стъбла. Приосновните листа са дълги 2 – 13 cm и широки 0,5 – 2,5 cm, обратноланцетни или линейноланцетни, затъпени или заострени, целокрайни до пересто нарязани, с крилата дръжка. Долните стъблови листа са подобни на приосновните, но са приседнали и стъблообхващащи, а горните са по-дребни и обикновено целокрайни. Дръжките на кошничките са покрити с многобройни яйцевидни листчета с ципест ръб. Кошничките са от 1 до 5, дълги 10 – 20 mm и широки 8 – 14 mm, голи. Езичестите цветове са жълти, като външните обикновено имат тъмна ивица по външната повърхност и са 1,5 – 2 пъти по-дълги от обвивните листчета. Цъфти май – юни, плодоноси юни – юли. Опрашва се от насекоми, а семената се разпространяват от вятъра. Размножава се и вегетативно.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

В България видът се среща по южното Черноморско крайбрежие (между Ахтопол и Резово). Общото му разпространение обхваща Южна Европа и Северна Африка. Расте по сухи, каменисти, слабозатревени и скалисти места край морския бряг, където образува малки фрагментирани локалитети с единични растения.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Заплахите за вида са предимно антропогенни — потенциалното развитие на туризма и строителството на туристически съоръжения по морското крайбрежие, както и естествени, дължащи се на ограниченото му разпространение.[1]

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита са разработване на план за действие за вида, детайлно проучване на разпространението, числеността и площта на популациите, на биологията и екологията му, провеждане на дългосрочен мониторинг, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово и при необходимост обявяване на защитена територия.[1]