Горчивчева рейхардия

Горчивчева рейхардия

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Астроцветни (Asterales) семейство: Сложноцветни (Asteraceae) триб: Цикориеви (Cichorieae) род: Reichardia вид: Горчивчева рейхардия (R. picroides)

Научно наименование

Reichardia picroides Roth

Синоними

Scorzonera picroides Linnaeus, 1753

Горчивчева рейхардия в Общомедия

[ редактиране ]

Горчивчева рейхардия (Reichardia picroides) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание

Многогодишно тревисто растение с високи 10 – 45 cm стъбла. Приосновните листа са дълги 2 – 13 cm и широки 0,5 – 2,5 cm, обратноланцетни или линейноланцетни, затъпени или заострени, целокрайни до пересто нарязани, с крилата дръжка. Долните стъблови листа са подобни на приосновните, но са приседнали и стъблообхващащи, а горните са по-дребни и обикновено целокрайни. Дръжките на кошничките са покрити с многобройни яйцевидни листчета с ципест ръб. Кошничките са от 1 до 5, дълги 10 – 20 mm и широки 8 – 14 mm, голи. Езичестите цветове са жълти, като външните обикновено имат тъмна ивица по външната повърхност и са 1,5 – 2 пъти по-дълги от обвивните листчета. Цъфти май – юни, плодоноси юни – юли. Опрашва се от насекоми, а семената се разпространяват от вятъра. Размножава се и вегетативно.

Разпространение и местообитания

В България видът се среща по южното Черноморско крайбрежие (между Ахтопол и Резово). Общото му разпространение обхваща Южна Европа и Северна Африка. Расте по сухи, каменисти, слабозатревени и скалисти места край морския бряг, където образува малки фрагментирани локалитети с единични растения.

Природозащитен статут

Заплахите за вида са предимно антропогенни — потенциалното развитие на туризма и строителството на туристически съоръжения по морското крайбрежие, както и естествени, дължащи се на ограниченото му разпространение.

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита са разработване на план за действие за вида, детайлно проучване на разпространението, числеността и площта на популациите, на биологията и екологията му, провеждане на дългосрочен мониторинг, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово и при необходимост обявяване на защитена територия.