Господство Винебург и Байлщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербове 1,4: Винебург; 2,3: Браунсхорн-Байлщайн
Господството Байлщайн в Мозелската долина
Винебург

Господството Винебург и Байлщайн (на немски: Herrschaft Winneburg und Beilstein) е територия на Свещената Римска империя (1488 – 1801) в Доленрейнски-Вестфалски имперски окръг. Господството Винебург се казва от 1362 г. Винебург-Байлщайн.

Център на господството е в началото на 14 век построения замък Винебург при Кохем на Мозел в Рейнланд-Пфалц. Собственик на господството първо е благородническата фамилия фон Винебург. През 1362 г. фамилията наследява рода Браунсхорн и също господството Байлщайн със замък Байлщайн. Собствеността известно време е заложена на Курпфалц и Курфюрство Трир (Куртрир). През 1488 г. се води Байлщайнската война. Куно III фон Винебург-Байлщайн и курфюрст Филип фон Пфалц се бият против Куртрир. Епископството Трир успява. Йохан II фон Баден, архиепископ и курфюрст на Трир, взема 1488 г. господството на Куно III фон Винебург-Байлщайн. Едва през 1503 г. господството отново е дадено на Куно. След измирането на фамилията фон Винебург през 1637 г. Куртрир взема господствата Винебург и Байлщайн. През 1652 г. господствата са дадени на фамилията на фрайхерен фон Метерних. Тогава господството има 17 села. През 1679 г. линията Винебург-Байлщайн на род Метерних е издигната на имперски граф. Те се наричат от тогава Метерних-Винебург и Байлщайн. Те запазват голяма част от собствеността до 1780 г. като кондоминиум заедно с Куртрир и графовете на Спонхайм.

Заедно господствата Винебург-Байлщайн в Доленрейнски-Вестфалски имперски окръг имат три квадрат метра площ и около 6500 жители.

През 1801 г. територията е към Франция. През 1815 г. територията е към Прусия. Последният господар на господството е княз Клеменс Венцел Лотар фон Метерних († 1860).

Регенти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1652 – 1698 Филип Емерик († 6 март 1698)
  • 1698 – 1719 Франц Фердинанд (* 1653; † 14 юни 1719), син
  • 1719 – 1739 Филип Адолф (* 1686; † 17 септември 1739), син
  • 1739 – 1750 Йохан Хуго Франц (* 28 септември 1710; † 24 март 1750), син
  • 1750 – 1801 Франц Георг Карел (* 9 март 1746; † 11 август 1818), син

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 7. Auflage, München 2007, ISBN 978-3-406-54986-1, S. 795 f. Teildigitalisat
  • Alfred Bruns: Herrschaft Winneburg. In: Gerhard Taddey, Lexikon der deutschen Geschichte. 2. Aufl., Stuttgart 1982, ISBN 3-520-80002-0, S. 1351

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]