Господство по море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Господството по море (или морско господство) е решаващо превъзходство на една от страните в морския театър на военните действия (ТВД).

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Теоретиците на морската сила[1][2] определят господството по море като свобода за използване на морето и възпрепятстване на използването му от противника.

Други източници[3] дават по-тясно определение: решаващо превъзходство на една от страните на ТВД в морето или океана (възможно, в негови части), което създава за военноморските сили условия, помогащи им да изпълнят поставените стратегически, оперативни и бойни задачи. Всъщност тактиката[4] срещу това определение използва значението поддържане на благоприятен оперативен режим.

Според съвремените представи, за достигане на господство по море е необходимо да се[3]:

  • унищожат основните групировки на военноморския флот (военноморските сили) на противника в зоната на ТВД[5];
  • разрушат пунктовете на базиране на военноморския флот (военноморските сили) на противника и центровете за тяхното управление;
  • не се позволява на противника да въвежда допълнителни сили през протоци и проливи в морския или океанския ТВД;
  • унищожат противолодъчните отбранителни линии на противника;
  • създадат собствени противолодъчни линии за отбрана.

Господството по море се постига чрез завоюване на господство във въздуха (предварително или едновременно).

В зависимост от мащаба, господството по море се класифицира като стратегическо или тактическо. Стратегическото господство по море се достига по целия морски или по основната част на океанския ТВД, а оперативното господство (превъзходство) – в ограничена зона от морския или океанския ТВД.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Fleet in being – използване на флота за сковаване на действията на противника, в случаите, когато е невъзможно да се достигне господство по море.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mahan, A. T. The Influence of Sea Power Upon History, 1660-1783. Little, Brown & Co. Boston, 1890. Repr. of 5th ed., Dover Publications, New York, 1987. ISBN 1-4065-7032-X
  2. Colomb, P. H. Naval warfare, its ruling principles and practice historically treated. (3rd ed.) Annapolis, MD.: Naval Institute Press, 1990.
  3. а б Господство на море//Словарь „Война и мир в терминах и определениях“
  4. Тактика ВМФ. Учебник для слушателей военно-учебных заведений. Бессонов В. Ф. и др., ред. М., Воениздат, 1997.
  5. Господство на море, морское могущество, морской престиж//Руге Ф. Война на море (1939-1945), Изд-во „Полигон“, 1998 стр. 14

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • P. H. Colomb. Naval warfare, its ruling principles and practice historically treated. (3rd ed.) Annapolis, MD.: Naval Institute Press, 1990.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Господство на море“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.