Гостиражни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гостиражни
Гостиражни
— село —
Гарата в Гостиражни
Гарата в Гостиражни
North Macedonia relief location map.jpg
41.5542° с. ш. 21.4306° и. д.
Гостиражни
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 896 m
Население (2002) 108 души
Гостиражни в Общомедия

Гостиражни (на македонска литературна норма: Гостиражни) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в северозападните поли на Бабуна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в Трескавецкият поменик от XVI – XVII век като Гостиражда и Гостиражни. Афанасий Селишчев и академик Иван Дуриданов смятат, че първоначалната форма на името е Гостиражда с жд от dj с притежателен суфикс -jā, производно от личното име Гостирад. Днешната форма е еволюирала през Гостираждьне, нагодено към средния род на село.[1][2]

В XIX век Гостиражни е село в Прилепска каза на Османската империя. "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Гостирани (Gostiragni) е посочено като село с 36 домакинства и 146 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гостиражни е населявано от 272 жители българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостиражни има 360 българи екзархисти.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гостиражне като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Гостиражни има 108 жители – 45 македонци и 63 албанци.[7]

Църквата в селото е „Свети Атанас“.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Гостиражни
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Димитров (1876 – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Панагюрчето (? – 1905), български революционер, четник при Георги Сугарев[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Селищев, А. Македонские кодики XVI – XVIII веков, София, 1933, стр. 94.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 174.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Црква „Свети Атанас“, село Гостиражни. // Old Prilep. Посетен на 5 март 2018.
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.46


     Портал „Македония“         Портал „Македония