Гостиражни
| Гостиражни Гостиражни | |
|---|---|
| — село — | |
 Гарата в Гостиражни | |
  Гостиражни | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 896 m |
| Население | 108 души (2002) |
| Пощенски код | 7506 |
| Гостиражни в Общомедия | |
Гостиражни (на македонска литературна норма: Гостиражни) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в северозападните поли на Бабуна.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато в Трескавецкия поменик от XVI – XVII век като Гостиражда и Гостиражни. Афанасий Селишчев и академик Иван Дуриданов смятат, че първоначалната форма на името е Гостиражда с жд от dj с притежателен суфикс -jā, производно от личното име Гостирад. Днешната форма е еволюирала през Гостираждьне, нагодено към средния род на село.[1][2]
В XIX век Гостиражни е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Гостирани (Gostiragni) е посочено като село с 36 домакинства и 146 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гостиражни е населявано от 272 жители българи християни.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостиражни има 360 българи екзархисти.[5]
По време на Първата световна война Гостиражни е включено в Костинската община и има 437 жители[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гостиражне като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година Гостиражни има 108 жители – 45 македонци и 63 албанци.[8]
Църквата в селото е „Свети Атанас“.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Гостиражни
Пройче Велянов Найдоски-Сокле (1919 - 1942), югославски партизанин, отбил военна служба в България и се присъединил към Прилепския партизански отряд „Димитър Влахов“. След разбиването на отряда влиза в Прилепския отряд „Гьорче Петров“, където заедно с още 8 души загива в сражение при манастира „Свети Никола“ край Прилепец.[10]
- Починали в Гостиражни
Стефан Димитров (1876 – 1905), български революционер- Илия Панагюрчето (? – 1905), български революционер, четник при Георги Сугарев[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Селищев, А. Македонские кодики XVI – XVIII веков, София, 1933, стр. 94.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 174.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-22
- ↑ Црква „Свети Атанас“, село Гостиражни // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Пројче Најдоски – Сокле // Old Prilep. Посетен на 29 юни 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46.
| |||||||||||
