Готика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Готиката е стил в изкуството, част от западноевропейската средновековна култура, с различна продължителност в различните страни. Развитието ѝ започва през 1140 във френската област Ил дьо Франс (областта около Париж) като наследник на романския стил. През 14 в. готиката постепенно замира, отстъпвайки пред Ренесанса. В началото най-ярко се проявява в църковната архитектура. Готическото изкуство е силно изразено също в скулптурите, витражите, фреските и илюстрациите към ръкописи.

За най-ранните образци на готическо изкуство се смятат скулптурите, създавани за катедрали и абатства. След това започва създаването на все повече творби, свързани със сюжети от Стария и Новия завет. Характерният образ на Дева Мария от византийските икони преминава в по-земен - на изтънчена и смирена дама и любяща майка, прегръщаща детето си.

С разрастването на градовете и развитието на търговията и икономиката, светският аспект в готиката набира сила редом с християнските творби. Буржоазната класа все повече започва да се интересува от многото напоследък скулптури, витражи и илюстрации. Увеличаващата се грамотност и развитието на литературата довеждат до навлизането на светските елементи в изкуството. Днес много от имената на творците от този период са известни, тъй като поради увереността, която им е вдъхната от развитието на културата, произведенията им не остават анонимни.

Терминът „Готика“[редактиране | edit source]

Катедралата "Нотър Дам дьо Реймс" е изключителен пример на френската готика

Терминът „Готика“ е изкуствено създаден през 30-те години на 16 век с цел придаване на отрицателна оценка на тази култура, определяна като груба и варварска. В Обединеното кралство през 17 век „гот“ е синоним на вандал - дивите германски племена, с които готическата култура е асоциирана до 18 век, когато се възражда Класицизмът.

Готическа архитектура - разпространение и развитие[редактиране | edit source]

В Архитектурата готическият стил се дели на ранна готика, висока готика и късна готика. Преминаването от един в друг подстил както и тяхната продължителност е различно в различните региони на Европа. Така например готиката замира най-рано в Италия. Готическият стил е типичен за Германия, Франция и Англия където е дълготраен - до около 1550 година.

ранна готика висока готика късна готика
Франция 1140-1200 1200-1350 1350-1520
Англия 1170-1250
Early English
 
1250-1350
Decorated
 
1350-около 1550
Perpendicular,
Flamboyant
Германия 1220-1250 1250-1350 1350-около 1520/30
Италия след 1200
Олтар в готически стил в Краков, Полша

Готическата архитектура набляга на вертикалните форми и скелетообразните каменни структури, островърхи арки използващи формата ожив, пинакли, назъбени сводове, аркбутани, розетни прозорци, островърхи кули и вплетени в сградите скулптурни детайли като гаргойли. Всички тези характерни черти на готиката са следствие от навлизането на големите прозорци, които не са характерни за по-старите стилове. За постигането на този „светъл“ стил са въведени и аркбутаните, позволяващи по-високи покриви и по-тънките колони във вътрешността на постройките.

Типичен готически таван с островърхи арки

Островърхите арки са въведени като структурен детайл, но и за постигане на визуален ефект - стремеж към Рая. Структурно това позволява голяма гъвкавост на архитектурните форми. Готическите заострени сводове, за разлика от Римските и романски полуцилиндрични такива позволяват по-голямо разнообразие и експериментиране с формите на покривните конструкции. Другото предимство на тази форма е това, че тези арки са по-устойчиви, тъй като тежестта на покрива пада под по-малък ъгъл върху колоните.

В готическата архитектура островърхите арки се използват във всички места, където структурата на постройката позволява - прозорци, врати, сводове, аркади, галерии и др.

Готическите катедрали често са декорирани със статуи (отвън) и картини (отвътре) с библейски сюжети наблягащи на визуалните типографски алегории между Стария и Новия завет. Допуска се, че концепцията на готическите катедрали е микрокосмосно представяне на света. Архитектурната им концепция, преди всичко височината и величествените размери целят да оставят усещането за величието на Господ и нищетата на смъртните създания.

Англия[редактиране | edit source]

Западната Фасада на Уестминстърско абатство в Лонодон

При църковните строежи в Англия се преминава след 1175 година към „нови“ континентални архитектурни Форми. Заедно с примеси от традиционните англосаксонски и нормански форми, тези нови образци водят до ранната английска готика (1175-1250), т.н. Early English. Нововъведенията се прилагат главно от Цистерцианския монашески орден. Early English се отличава с бедни архитектурни елементи. Типично за него са скелетообразните и кръстовидните сводове. Първата готическа сграда е построената между 1175 и 1184 година като олтарна част на катедралата в Кентърбъри. Други изключителни примери са катедралите във Уелс, Линкълн, Уестминстърско абатство, Солсбъри, която е строена единствено само в този стил и други.

Типично за английската готика от тази епоха е правоъгълния източен завършек на презвитериума. В апсидата се намира параклис на „Света Дева Мария“ (анг. Lady chapel) което е друга характеристика на английското готическо строителство. В Англия повечето големи църкви са манастирски т.н. Abbey (Абатство). Повечето готическите храмове са строени на свободни незастроени пространства и представляват в повечето случай част от един църковен комплекс. Изключение прави катедралата в Линкълн, която е построена като катедралите на континента в града.

По време на декоративенния стил (на английски Decorated Style) от 1250 до 1370 година, почти всичките свободни площи са украсени с т.н. ажурна украса, скелетообразни и кръстовидни сводове. Издължените островърхи арки са заместени от оживални или арабски арки. По-високият Lichtgaden позволява вмъкването на по-големи, цветни прозорци, които от своя страна осветляват вътрешното пространство. Великолепни примери за декоративенния готически стил е Англия са Уестминстърско абатство в Лондон (Презвитериум започнат през 1246 година), катедралите в Йорк (построена между 1290-1340), Уеллс (построена между 1290-1340), както и с голямо майсторство изработения носещ октогон при катедралата в Или.


Мануелин - португалска Готика[редактиране | edit source]

Мануелин или португалска късна готика е названието на последния период на готическата архитектура в Португалия от първите десетилетия на 16 век. Характерна за стила е сложната орнаментация с вплетени морски мотиви.

Тухлена Готика[редактиране | edit source]

Тухлената Готика е стил в готическата архитектура, разпространен предимно в Северна Европа в районите около Балтийско море, където каменните ресурси са ограничени. Поради тази причина предпочитаният материал за строителство е тухлата. Образци на този стил има в Балтийските държави, Дания, Финландия, Германия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Русия и Швеция. Някои от тях са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Неоготика[редактиране | edit source]

В средата на 18 век в Обединеното кралство започва тенденция към възвръщане към готическите модели в изкуството. Пионер на това съживяване на готиката в архитектурата е писателят и общественик Хорас Уолпоул. Той е автор на романа „Замъкът Отранто“, с който е поставено началото и на цял нов литературен жанр — този на готическия роман.

В началото на 19 век нео-готиката се разпространява и в Европа, а по-късно и в Америка. През 30-те години на 20 век с появата си революционният тогава стил Ар деко измества нео-готиката, но въпреки това и днес продължават да се използват някои мотиви.

Готика в България[редактиране | edit source]

Катедралата Свети Павел от Кръста в Русе - пример за тухлена Нео-готика

За разлика от западна Европа готиката не намира разпространение в България. Едва през 18 век, със завръщането към готиката, т.н. неоготика тя присъства и в България. Пример за неоготическа архитектура е римокатолическата катедрала „Св. Павел от Кръста“ в Русе, построена през 1890. Храмът е дело на италианския архитект Валентино.

Скулптура[редактиране | edit source]

Готическата скулптура произхожда от ранния колосален и удължен стил, отчасти все още повлиян от романския стил. Връзката с гръцките и римски модели личи от драпериите, лицевите изражения и позите на фигурите.

Първите образци на готически скулптури са създадени през средата на 12 век във френската провинция Ил дьо Франс, когато Або Суже построява абатството Сен Дени, считано за първата готическа сграда. Преди това в тази провинция скулптурното изкуство няма традиции, поради което скулптурите са донесени от Бургундия, където са създадени революционни скулптури служещи за колони - нововъведение, което по-късно определя модела.

Идеите се разпространяват и извън Франция. В Германия от 1225 се появяват такива скулптури в Бамбергската катедрала и впоследствие на много други места. В Англия разпространението на такива скулптури се ограничава до гробниците. В Италия все още има влияние от Класическото изкуство, но и Готиката се появява в орнаментите на амвоните в църквите на Пиза и Сиена. В централна и западна Европа, макар и скрити от погледите на хората (например подпиращи пейките в храмовете) много често могат да бъдат открити каменни пластики с изображения, взаимствани от фолклора - мизерикорди.

Изобразително изкуство[редактиране | edit source]

Картините в готически стил се появяват в средата на 13 век - около 50 години след оформянето на архитектурата и скулптурата. Преходът от романски към готически стил е много неясен и плавен, но може да се разграничи стил, който е по-мрачен, по-печален и по-емоционален. В Англия и Франция този преход е около 1200 г., в Германия - около 1220 г., а в Италия - около 1300 г.

По това време изобразителното изкуство формира 4 основни занаята - фрески, рисунки върху дърво, илюстрация и стъклопис. Фреските продължават да бъдат най-разпространеното изобразително изкуство в Южна Европа като продължение на раннохристиянската и романската традиция. В Северна Европа до 15 век най-разпространен е стъклописът. Рисунъкът върху дърво започва развитието си в Италия през 13 век, след което се разпространява из цяла Европа и в 15 век става доминиращ.

Готически постройки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Михаил Алпатов: История на изкуството (в 4 тома), том 2, изд. "Български художник", София, 1982
  • Ханс Байер: Стилове в изкуството, изд. "Български художник", София, 1981
  • Rolf Toman: Gotik - Architektur.Skulptur.Malerei, изд. Tandem Verlag, 2004, ISBN 978-3-8331-3511-8
  • David Walkin: English Architecture. A Conocise History, изд. Thames & Hudson, London, 2005, ISBN 978-0-500-20338-5

Външни препратки[редактиране | edit source]