Готланд (лек крайцер, 1933)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Готланд“
HMS Gotland (flygplanskryssare)
HMS Gotland (cruiser), 1936.jpg
Лекият крайцер „Готланд“.
Флаг Швеция Швеция
Клас и тип Лек крайцер
Производител A. B. Gotaverken в Гьотеборг, Швеция.
Живот
Поръчан 7 юни 1930 г.
Заложен 1930 г.
Спуснат на вода 14 септември 1933 г.
Влиза в строй 14 декември 1934 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 1 май 1963 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 134,8 m
Ширина 15,4 m
Газене 4,5 m
Задвижване 2 парни турбини De Laval;
4 парни водотръбни котли Penhoët;
2 гребни винта;
33 000 к.с.
Скорост 27,5 възела
(50,9 km/h)
Водоизместимост 4750 t (стандартна)
5 550 t (пълна)
Броня пояс: 15 – 24 mm;
палуба: 25 mm;
кули ГК: 25 mm;
бойна рубка: 19 mm;
Екипаж 480 души
Далечина на
плаване
4000 морски мили при 12 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2x2 и 2x1 152 mm;
Зенитна артилерия:
1x2 и 2x1 76 mm;
1x2 и 4x1 25 mm
Самолети 8 хидроплана; 1 катапулт
Торпеда 2x3 533 mm ТА[1]
„Готланд“
HMS Gotland (flygplanskryssare)
в Общомедия

Готланд (на шведски: HMS Gotland) e лек крайцер на Шведския флот. Построен в единствен екземпляр. Оригинален кораб – носител на хидросамолети.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Към идеята да се създаде специализиран­ авионосещ кораб ръководството на шведския флот стига след провеждането на морски маневри през 1925 г. Първата стъпка в тази посока става преустройството в авиотранспорт на стария броненосец на бреговата отбрана „Dristigheten“. Едновремено с това започва проектирането на авионосен крайцер, съгласно първите проработки – 4500-тонен кораб с 27-възлов ход, въоръжен с шест 152 mm еднооръдейни установки и носещ 12 хидросамолета, за съхраняването на които­ се предвижда хангар. През януари 1927 г. исканията на Мор­ския съвет се променят в посока „универсализация“ на новия кораб – вече 152 mm оръдия е необходимо да са поместени в двуоръдейни кули, да се усилят средствата за ПВО и да се намери място за 2x3 533 mm ТА. За компенсация на новите изисквания се до­пуска отказ от хангара и съхраняването на самолетите открито на палубата. В проекта са внесени измененията, след което водоизместимоста нараства до 4800 t.

Поръчката за построяването на „Gotland“ е издадена на 7.6.1930 г.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Универсалното предназначение на кораба налага отпечатък и на неговия външен вид: кърмовата третина на корпуса е отдадена за авиацион­ното въоръжение – платформа за съхранение на хидросамолетите, качена над горната палуба, вътящ се катапулт (първоначално се предполага те да са два, но в крайна сметка се ограничат с един) и кран за вдигане на машинините от водата. Крана е поместен на самата кърма, а катапулта – близо до средната част на корпуса, непосредствено зад кърмовата кула на ГК. За транспортиране на самолетите от крана към катапулта по платформата са положени спе­циални релсови пътища. Щатния състав на авиогрупата по проек­т наброява 12 единици, но към момента на готовност на крайцера е съкратен до осем, а фактически на борда никога няма повече от шест.

Под навесната авиационна платформа по горната палуба има релси, на които, в зависимост от типа, може да има до 100 мини.

Артилерийското и торпедното въоръжение е концентрирано в средната част на корпуса. Броя на двуоръдейните 152 mm куполни установки, по сравнение с първоначалния проект, е намален от три на две – основно от финансови съобра­жения, тъй акто в този случай нараства дължината на корпуса и, като следствие, неговата цена. За да се съхрани общия брой на стволовете от ГК, на „Gotland“ се връщат към архаичното казематно разположение на артилерията – 152 mm оръдия от ликвидираната трета кула са преместени в каземати, оборудвани в страните на носовата надстройка. Тези оръдия са два пъти по-малък ъгъл на възвишение, в сравнение с куполните (30° срещу 60°), и, естествен­о, с по-малка далечина на стрелбата.

В средната част на корпуса са и тритръбните ТА (в района на втория комин).

СЕУ на „Gotland“ е според възможностите унифицирана с приетата на разрушителите от типа „Goteborg“, главната разлика се заключава в увеличен­ия до четири брой на ПК и, съответно, по-голямата паропроизводителност. МО и КО са разположени ешелонно, при това поради силно изместената към носа кърмова 152 mm кула (което е направено, за да се създаде по-удобно настаняването на авиационното оборудване) нейните погреби се оказват затиснати между КО № 2 и МО № 2. Следствие от това е прекалено голямата разлика в дължините на валопроводите по десния и по левия борд.

Ограничените размери на „Gotland“ и обширната номенклатура на въоръженита не позволяват да се осигури на кораба някакво сериозно брониране; то е ограничено до противоосколъчно – дебелината на бронята никъде не надвишава 25 mm.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Авиация на борда на „Готланд“.

В периода 1937 – 1938 г. на покрива на носовата кула на ГК е оборудвана плат­форма със сдвоен 25 mm автомат.

Към 1943 г. хидросамолетите Хаукер „Оспрей“, поставени още през 1934 – 1935 г., са без всякакво бойно значение. Всяка тяхна за­мяна ги изисквала също и съществено преправяне на катапулта и останалото авиационно оборудване поради нарасналото тегло на новите хид­росамолети. С оглед на това, а също и поради нарасналите възможности на бреговата авиация от „Gotland“ е решено да се демонтира цялото авиационно въоръжение, едновременно с усилването на неговата ПВО. За това на освободената кърмова част на корпуса са разположени четири сдвоени 40 mm „бофорса“ и два сдвоени 20 mm авто­мата. Модернизацията завършва през април 1944 г.

Най-значимото събитие, свързано с „Gotland“ в годините на войната, става засичането от него, през май 1941 г., на излизащия в Атлан­тика германски линеен кораб „Bismarck“. Това съобщение, предадено от шведския крайцер, дава началото на една от най-драматичните опе­рации в морето – лова на „Bismarck“.

Изключен от списъците на флота на 1 юли 1960 г. и на 1 май 1963 г. е продаден за скрап.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към 1939 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А. В. Дашьян: Корабли Второй мировой войны, ВМС Польши и стран Скандинавии (Дании, Норвегии, Швеции и Финляндии)
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Готланд (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.