Готшалк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Готшалк
княз на ободритите и мъченик
Роден
1000 г.
Починал
7 юни 1066 г. (66 г.)

РелигияХристияни
Канонизация
Празник7 юни

Свети Готшалк (на немски: Gottschalk der Wende; на латински: Godescalcus, * ок. 1000, † 7 юни 1066, Ленцен, Бранденбург) е княз на ободритите, западнославянски народ в региона на Вендите на Балтийско море от 1043 до 1066 г. и мъченик от династията на Наконидите. Той се чества на 7 юни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на християнския княз на ободритите Удо. Възпитаван е в манастир „Св. Михаил“ в Люнебург. През 1028 г. баща му Удо е убит, след което Готшалк напуска манастира. През 1030 г. попада в плен на херцог Бернхард II от род Билунги. Той е изгонен и отива в Англия, където става придружител на крал Кнут Велики от Англия и Дания. През 1035 г. той е придружител на неговия син Свен Естридсон, по-късният крал на Дания (1047 – 1076), и се жени за дъщеря му Зигрид. През 1043 г. той се връща в родината си и успява да стане владетел. Помага там за християнизирането. В неговите земи се основават епископствата Олденбург за Вагрия, Ратцебург за Полабия и Мекленбург за ободритите.

След свалянето на архиепископ Адалберт от Бремен през 1066 г. избухва въстание на непокръстените благородници и Готшалк е убит. Неговата вдовица Зигрид бяга със синът им, по-късният княз Хайнрих, при баща си Свен Естридсон в Дания.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От първия му брак:

От втория му брак със Зигрид:

  • Хайнрих (* ок. 1050/60, † 22 март 1127), княз на ободритите (1093 – 1126/1127)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Literatur[Bearbeiten]

  • Karl Jordan: Gottschalk. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 684 (Digitalisat).
  • Ekkart Sauser: Gottschalk. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 16, Bautz, Herzberg 1999, ISBN 3-88309-079-4, Sp. 610 – 611.
  • Ernst Steindorff: Gottschalk. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 489 – 493.
  • Grete Grewolls: Wer war wer in Mecklenburg und Vorpommern. Das Personenlexikon. Hinstorff Verlag, Rostock 2011, ISBN 978-3-356-01301-6, S. 3451.
  • Herrmann, Joachim (1970). Die Slawen in Deutschland. Berlin: Akademie-Verlag GmbH. p. 530.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]