Гохар Гаспарян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гохар Гаспарян
Գոհար Գասպարյան
арменска оперна певица
Родена
Починала
Погребана Ереван, Армения

Уебсайт
Гохар Гаспарян в Общомедия

Гохар Микаеловна Гаспарян (на гръцки: Գոհար Միքայելի Գասպարյան) е арменска оперна певица, сопран.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гохар Гаспарян е родена на 14 декември 1924 г.[1] (според други източници – 12 февруари 1922 г. [2] в Кайро (според други източници в село Ибрахим-Шаркиай[3], Египет. Учи в Музикалната академия в града. През 1948 г. емигрира в Арменската съветска социалистическа република заедно с хиляди други арменци от Близкия изток.

От 1949 г. започва да пее в Арменската опера театър. Участва в 23 опери, както и в концерти.[4] Учила е още и в Държавната музикална консерватория в Ереван. Гаспарян е награждавана със званията Народен артист на СССР (1956), Герой на социалистическия труд на СССР (1984) и орден Месроп Маштотс.

Пее в множество съветски градове, както и в Полша, Унгария, Румъния, Англия, Франция, Япония, САЩ, Канада, Бразилия, Мексико, Турция.

От 1964 г. преподава в Държавната консерватория „Комитас“ в Ереван, а от 1973 г. е професор там. Подготвя цяла плеяда певци и певици. Ученик е бил и нейния съпруг Тигран Левонян.

Депутат е във Върховния съвет на СССР от 1966 до 1974. Депутат във Върховния съвет на Арменската ССР.

Погребана е в Пантеона Комитас в центъра на Ереван.[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Партии в операта[редактиране | редактиране на кода]

  • Ануш – „Ануш“ А.Т. Тигранян
  • Шушан – „Давид-бек“ А.Т. Тигранян
  • Гоар – „Героиня“ А.Л. Степанян
  • Олимпия – „Аршак II“ Т.Г. Чухаджян
  • Каринэ – „Каринэ“ Т.Г. Чухаджян
  • Лючия – „Лючия ди Ламмермур“ Г. Доницети
  • Линда – „Линда ди Шамуни“ Г. Доницети
  • Норина – „Дон Паскуале“ Г. Доницети
  • Лакме – „Лакме“ Л. Делиба
  • Виолета – „Травиата“ Дж. Верди
  • Дездемона – „Отело“ Дж. Верди
  • Джилда – „Риголето“ Дж. Верди
  • Розина – „Севилският бръснар“ Дж. Росини
  • Норма – „Норма“ В. Белини
  • Марфа – „Царска невеста“ Н.А. Римски-Корсаков
  • Прилепа – „Пиковая дама“ П.И. Чайковски
  • Шемаханская царица – „Золотой петушок“ Н.А. Римски-Корсаков
  • Динора – „Динора“ Дж. Мейербер
  • Амина – „Сомнамбула“ В. Белини
  • Маргарита – „Фауст“ Ш. Гуно
  • Жулиета – „Ромео и Жулиета“ Ш. Гуно
  • Неда – „Паяци“ Р. Леонкавало.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1954 – „Армянский киноконцерт“, Ереванская киностудия, режисьори: Л. Исакян, Г. Саркисов (има арии от арменски опери; в това число изпълнител е и Гохар Гаспарян)
  • 1954 – „Тайна горного озера“, Ереванская киностудия, реж. А. Роу (филм за деца, песента Карина изпълнява Гохар Гаспарян)
  • 1959 – „В этот праздничный вечер“, Центральное телевидение, реж. Герман Ливанов, Фахри Мустафаев (музикален филм)
  • 1963 – „Поет Гохар Гаспарян“, „Арменфилм“, реж. Г. Мелик-Авакян (филма се състои от единадесет музикални новели, които изпълнява Гохар Гаспарян)
  • 1967 – „Каринэ“, „Арменфильм“, реж. А. Манарян (музикална комедия по оперетата на Т. Чухаджян „Леблебиджи“, ролята на Карина изпълнява Гохар Гаспарян)
  • 1974 – „Гохар“, студия телефилми „Ереван“, реж. М. Варжапетян (филм-концерт с участието на Гохар Гаспарян)
  • 1983 – „Ануш“, студия телефилми „Ереван“, реж. М. Варжапетян (филм-опера по едноименното произведение на А. Тигранян; ролята на Ануш изпълнява С. Саакянц, партията на Ануш изпълнява Гохар Гаспарян)
  • 1988 – „Аршак II“, „Арменфильм“, реж. Т. Левонян (филм-опера по едноименното произведение на Т. Чухаджян; партията на Олимпия изпълнява Гохар Гаспарян).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Большая советская энциклопедия. Гл. ред. Б. А. Введенский, 2-е изд. Т. 51 (доп.). А — Я. 1958. 460 стр., илл.; 21 л. илл. и карт.
  2. Театральная Энциклопедия. драма опера балет оперетта цирк эстрада драматург режиссер
  3. Она была волшебницей…
  4. Rouben Paul Adalian Historical Dictionary of Armenia 2010 Page 454 "The soprano Gohar Gasparian (1924–2007) monopolized the opera house in Yerevan, and Lusine Zakarian (1937–92) performed a wide range of Armenian music including concertized sacred music.
  5. Gasparyan's memorial tombstone at Komitas Pantheon