Неврокопска синагога
| Неврокопска синагога בית הכנסת בגוצה דלצ'ב | |
 общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | синагога |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Гоце Делчев |
| Религия | юдаизъм |
| Изграждане | 1939 година |
| Статут | недействащ храм |
| Неврокопска синагога в Общомедия | |
Неврокопската синагога (на иврит: בית הכנסת בגוצה דלצ'ב), наричана Хаврата (от турски: Havra, синагога),[1] е бивш юдейски храм в град Гоце Делчев (Неврокоп), България.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Синагогата се намира на ъгъла между улица „Кавала“, улица „Бяло море“ и площад „Митрополит Борис“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Общността е основана в края на ΧΙΧ век от евреи бежанци от Руско-турската война в 1877 - 1878 година, пристигнали в останалия под османски контрол Неврокоп. През 1900 година в града има 110 евреи.[2] Евреите се установяват в южните махали Варош и Ески Варош или днешния център.[1]
След Балканските войни градът остава в България. След Първата световна война в Неврокоп остава еврейска общност от 166 души. По-голямата част от членовете на общността имигрират в Израел след основаването му.[3]
На 2 септември 1930 година градският общински съвет взема решение за отпускане Неврокопската израилска вероизповедна община на парцел за построяване на синагога. Сградата е завършена в 1939 година.[1]
Синагогата е малък храм.[4] Представлява висока тухлена сграда на два етажа, с интересен градеж от тухли, и форма, съобразена с околното пространство. Има голям балкон-галерия и малка сцена с отлична акустика.[1]
Сградата престава да служи като синагога, когато неврокопските евреи заминават за Израел по време на Голямата алиа от 1948-1949 година. В града остава само едно еврейско семейство - Баробови (Барух), което закупува синагогата и се заселва на горния етаж, като долният става магазинна площ.[5][1]
-
Портите със Звездата на Давид -
Куполът със звездата на Давид на прозореца
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Даутов, Николай. Синагогата в град Гоце Делчев (Неврокоп) // Български турист. Посетен на 25 септември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 193.
- ↑ .חיים קשלס, דורות הראשונים, בתוך אנצקלופדיה של גלויות-יהדות בולגריה, ירושלים, 1967, עמודים 63-65.
- ↑ Райчевски, Стоян. Синагоги и културно наследство на евреите в България. София, Български бестселър, 2009. с. 18.
- ↑ Jewish Bulgaria. Англоезичен пътеводител разказва за миналото и паметниците на евреите в България // Посетен на 27 ноември 2014.
