Гоцеделчевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Го̀цедѐлчевци (до 1951 година невроко̀пчани) са жителите на град Гоце Делчев, България (до 1951 година Неврокоп). Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Гоце Делчев[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Благой Антонов, български опълченец, ІV опълченска дружина, към 1918 г. живее в Долна Баня, Самоковско[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Божидар Спириев (1932 - 2010), български статистик, създател на сравнителната таблица за резултати на ИААФ
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Борислав Иванов (1924 - 2002), български и американски общественик, деец на МПО
  • Flag of Bulgaria.svg Борян Стефанов Балтаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[2]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Павел (Павле) Стоянов, лекар в родния си град между 1863 - 1867 година[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Иванов (1972 - ), музикант
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Агов (1943 - ), български политик от БСДП
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Димитров, завършил инженерство в Лозанския университет в 1903 година[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Междуречки (1934 - ), български политик, кмет на София (1977 - 1986)

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Неврокоп[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Костадинов (1890 - ?), четата на Стоян Мълчанков[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Димитров Ашиков, 21-годишен, 4 рота на 2 скопска дружина, носител на бронзов медал[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Аврамов, 26-годишен, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при връх Говедарник на 9 юли 1913 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Аврионов, 26-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 14 воденска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Антонов, студент, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов, 18-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ ІV степен[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов, 18-годишен, основно образование, 14 воденска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров (1874 - ?), жител на Кестамбол, 1 и Нестроева рота на 9 велешка дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Аврионов, 18-годишен, калайджия, прогимназия, Нестроева рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[11]

Починали в Гоце Делчев[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Гоце Делчев[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Янев, български революционер от ВМОРО, неврокопски войвода през 1912 година[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Петридис, живее в Неврокоп, автор е на житие за Свети Йоан Рилски и на Молебен, който през 1853 година праща на Неофит Рилски[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Атанасов, родом от Неврокопско, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  2. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 157
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.150.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.632.
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  6. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 13.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 224.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  11. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  13. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 224.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 194.
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.520.
     Портал „Македония“         Портал „Македония