Гоцеделчевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Го̀цедѐлчевци (до 1951 година невроко̀пчани) са жителите на село Гоце Делчев, България (до 1951 година Неврокоп). Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Гоце Делчев[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Неврокоп[редактиране | редактиране на кода]

  • България Апостол Костадинов (1890 - ?), четата на Стоян Мълчанков[6]
  • България Васил Димитров Ашиков, 21-годишен, 4 рота на 2 скопска дружина, носител на бронзов медал[7]
  • България Георги Аврамов, 26-годишен, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при връх Говедарник на 9 юли 1913 година[8]
  • България Георги Аврионов, 26-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 14 воденска дружина[9]
  • България Михаил Антонов, студент, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[10]
  • България Никола Ангелов, 18-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ ІV степен[11]
  • България Никола Ангелов, 18-годишен, основно образование, 14 воденска дружина[11]
  • България Никола Димитров (1874 - ?), жител на Кестамбол, 1 и Нестроева рота на 9 велешка дружина[12]
  • България Тодор Аврионов, 18-годишен, калайджия, прогимназия, Нестроева рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[9]

Починали в Гоце Делчев[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Гоце Делчев[редактиране | редактиране на кода]

  • България Георги Янев, български революционер от ВМОРО, неврокопски войвода през 1912 година[13]
  • България Димитър Петридис, живее в Неврокоп, автор е на житие за Свети Йоан Рилски и на Молебен, който през 1853 година праща на Неофит Рилски[14]
  • България Симеон Атанасов, родом от Неврокопско, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.150.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.632.
  4. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 13.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 224.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  9. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  11. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 224.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 194.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.520.
     Портал „Македония“         Портал „Македония