Гоце Червениванов
| Гоце Червениванов | |
| български революционер | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Коста Червениванов |
Георги (Гоце) Иванов Червениванов (изписване до 1945 година: Георги Червенъ-Ивановъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1874 година[2] или в 1878 година[3] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. Произхожда от будния род Червениванови. По-малкият му брат Коста Червениванов също е деец на национално-освободителното движение в Македония. В екзархийската книга от края на 1906 или началото на 1907 година е записан като 21-годишен ученик; баща Иван Червен Иванов, майка Катерина, братя Коста (17) и Кирил (20), сестри Магдалина и Любица.[3] В 1901 година става член на ВМОРО и действа като легален деец, куриер. През лятото на 1903 година взима участие в Илинденско-Преображенското въстание[1] със сборната чета на Кръстьо Асенов,[4][1] Гоце Несторов и Трайко Гьотов. Участва в сраженията в Паяк планина.[1]
На 17 март 1943 година, като жител на Русе, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Червениванов | Георги Червениванов | Мария Червениванова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Червениванов (1863 – 1939) | Христо Червениванов (1857 – ?) | Теньо Червениванов (1870 – 1947) | Иван Червениванов (около 1855 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любен Червениванов | Карл Червениванов | Кочо Червениванов | Асен Червениванов (1885 – 1977) | Катерина Станишева (1882 – ?) | Крум Станишев (1881 – ?) | Рада Червениванова | Мария Червениванова | Гоце Червениванов (1878 – след 1943) | Костадин Червениванов (1889 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 38.
- ↑ Според молбата му за пенсия на 17 март 1943 година е на 69 години.
- ↑ а б ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 374, л. 35 гръб и л. 36.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
