Градация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Градация е художествено средство в литературата, използвано основно в поезията, изградено върху изреждане на еднородни езикови части с цел да се разкрие повишаването или понижаването на чувството, емоцията. Или това са думи или словосъчетания, групиращи се в увеличаваща се или намаляваща се емоционална и смислова значимост; възходяща и низходяща.

Съобразно с гореказаното има два вида градация: възходяща (климакс) и низходяща (антиклимакс) – стилистическа и реторическа фигура за изразяване на впечатления от прояви или явления в една или друга посока; стилистически и реторически способности за засилване или отслабване на речевата експресия чрез взаимосвързани ситуации във възходяща или в низходяща степен.

Пример за възходяща градация[редактиране | редактиране на кода]

  • Едно име ново, голямо, антично...

като Термопили славно, безгранично...

(Иван Вазов, „Опълченците на Шипка)

  • Хайдутин, майко, бунтовник,

(Христо Ботев, „На прощаване“)

  • „Нещо долу врикипибеснува сегърми..."

                                                                   (Алеко Константинов, „До Чикаго и назад“)

  • ... и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

(Христо Ботев, „Обесването на Васил Левски“)

Пример за низходяща градация[редактиране | редактиране на кода]

  • А тиранинът върлува

и безчести край наш роден

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен. 

(Христо Ботев, „В механата“)