Градец (Здуние)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Градец
Градец
Muzejot vo Džepcište 015.jpg
Археологически находки от Градец, експонат в етнографския музей в Джепчище
Местоположение в Здуние
Информация
Страна Флаг на Северна Македония Северна Македония
Местоположение Здуние
Време на основаване IV век
Съвременно състояние руини
Собственик държавна

Гра̀дец (на македонска литературна норма: Градец)[1] или Гра̀дище (Градиште)[2] е крепост, съществувала през късната античност и средновековието, разположена край поречкото село Здуние, Северна Македония.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Градец е разположена на дълъг планински рид, на 1 km северно от Здуние, изнесен над устието на Оча в Треска с 250 m височина над терена[1] и на 545 m надморска височина.[2] Местоположението е стратегическо, тъй като пътят от Скопие за Поречието, Кичево и Охрид, слизайки от високия проход Дервент (Скопско бърдо), минава от три страни посрай Градец преди да слезе при Треска.[3]

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Местните предания казват, че в градчето живеела владетелка, чийто дворец се намирал на самия връх на рида. В неделните утрини, когато отивала на молитва в градската църква, намираща се извън крепостните стени тя се спускала с платно.[2]

Антични остатъци[редактиране | редактиране на кода]

В IV век[2] заравненият връх на рида с размери 190 х 40 m (0,6 ha) е обхванат от стена с хоросан. Кастелът е контролирал околните железни и оловни рудници, както и пътя, който на няколко километра на юг преминавал провинциалната граница между провинциите Дардания и Македония[4] и е регионален център в Северното Поречие.[2] Главният вход на крепостта е от северозапад, фланкиран от отбранителна кула.[2]

От периода са открити парчета керамика, питоси, тегули, парчета ковано желязо и топено олово и желязна сгур, метални украси от VI век, както и римски монети от IV, V, VI век. В подножието на крепостта са разкопани гробове со накити от V и VI век.[4]

Средновековни остатъци[редактиране | редактиране на кода]

Пред средновековието крепостната стена не е обновявана и най-вероятно е била добре запазена и поддържана, за което свидетелстват многобройните находки от периода:[4] славянски црепни из цялата крепост, малки парчета ковано желязо със средновековни белези — върхове на стрели за пробиване на брони, поясни токи, инструменти и други, бронзов пръстен от XII - XIII век и медни скифати бъгарски имитации от XIII век. На планинските коси югоизточно от Градец има стари рудници.[5] Чистенето на рудата се е извършвало на реката Оча в северното подножие на градчето, топенето и примитивната обработка на желязото ставали в печките, разположени в местността Присой во долината на Оча, а по-нататъшната обработка ставала в работилниците в твърдината.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 158.
  2. а б в г д е ж Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 158 - 159.
  4. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 159.
  5. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 160.
     Портал „Македония“         Портал „Македония