Градец (област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Градец (Област Сливен))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.

Градец (област Сливен)
Главната улица на село Градец
Главната улица на село Градец
България
42.7833° с. ш. 26.5333° и. д.
Градец (област Сливен)
Област Сливен
42.7833° с. ш. 26.5333° и. д.
Градец (област Сливен)
Общи данни
Население 4 309 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46,099 km²
Надм. височина 680 m
Пощ. код 8990
Тел. код 04582
МПС код СН
ЕКАТТЕ 17436
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Котел
Коста Каранашев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Градец
Вичо Братунов
(ДПС)
Градец (област Сливен) в Общомедия

Градѐц е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Градец се намира в Източна Стара планина, по поречието на река Луда Камчия. Частта от Стара планина, която обгръща селото от югозапад, се нарича Стидово. Близките населени места са Котел, Медвен, Жеравна, Катунище, Нейково и Ичера.

История[редактиране | редактиране на кода]

Заселване на Градец[редактиране | редактиране на кода]

Професорът историк И. К. Иречек в „Пътуване из България“ част II, стр. 733 пише, че половина час от с. Медвен на изток имало плоска височина Новачка[1], обрасла с подивели овощни градини. Там, според околните предания, се намирал стар град с около 80 бакърджийски дюгени. След завладяването околността от турците жителите му се изселват в Котел, Медвен и Градец. Виждат се следи от зидове и място на стара черква. За Новачка пише в „Български орел“ (1846, брой 1); Ив. Богоров, че жителите на това село били разпъдени и преселени в околните местности около 1545 г. – Така се образуват новите селища Котел, Градец, Медвен и Жеравна. В книгата на В. Аврамов „Плиска Преслав“, 1929 г., стр. 106 – 107, е писано, че г. Новачка е наречен по името на легендарния хайдутин, съперник в юнашката слава на Крали Марка – Новак Дебелич. От разселването на този град се образуват околните села в Котленско.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Градец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Название и местонахождение на Градец[редактиране | редактиране на кода]

С име Градец има четири села в България: едно – в Софийска околия, друго – в Новозагорска, това – в Котленска околия, както и едно във Видинска. Това, както и подобни на него имена на селища и местности, са почти винаги във връзка с видими исторически останки от крепостни постройки или защитени места.

Градец дължи името си на „Градището“ или „Калето“ – на върха върху хълма над реката във „Вазовата кория“ – на 60 м височина над реката.

Градец е на североизток от Сливен на 40 км по шосето от Стралджа, а по новото, недоправено още през село Ичера шосе; – на 30 км от Стралджа. На 16 км от Градец в същата северозападна посока е Котел. Близките до Градец села: Катунища, Медвен, Жеравна и Ичера са на разстояние от него – 3 – 12 км. Разстоянието от Сливен през Мараш до Градец 56,5 км.

Докато преди Освобождението най-важната съобщителна линия за селото е тази през Котел към Добруджа, в съвременността този път има по-второстепенно значение, най-вече до Котел, като околийски център, а пътят Градец – Стралджа добива жизнена важност, не само за Градец, но и за целия край, като най-къса и удобна връзка с железопътната линия през Стралджа.

Селото е около пресечката на меридиана (от Гринуич) 26’ и 32’ източна дължина и паралел 42’ и 48’ с. ш. На близка до тази дължина са градовете Ямбол и Разград (малко на запад) и Ески-Джумая и Одрин (малко на изток). На същата ширина е една точка на морския бряг на север от гр. Месемврия и Емине, близо до с. Гьозикен. София, пък е няколко минути на юг от тази ширина."[3]

Селото днес[редактиране | редактиране на кода]

В Градец има магазини за хранителни стоки, магазини за домашни потреби, инструменти, ВиК части и др., аптека, газостанция. В селото има интернет мрежа, предлага се и услугата СОТ. Обществените институции са детска градина, начално и основно училище, читалище и здравна служба, полицейско управление – Градец.

За местните избори на 28 октомври 2007 г. са регистрирани общо 9 кандидати за кметското място. Трима от тях са роми, останалите – българи. Още на първия тур с 537 гласа или 57.99% печели Андон Вандаков – потомък на един от най-старите и големи ромски родове в Градец – този на Вандаците.

На изборите за селски кмет на 23 октомври 2011 г. кандидатите са осем – петима българи и трима роми. На първи тур печели българинът Вичо Братунов, издигнат от ДПС. На изборите през 2015-а печели кандидатът на ГЕРБ Ганка Миронска.

Население[редактиране | редактиране на кода]

По брой на населението Градец превъзхожда много от малките градове в България. Самото название „градец“ е категория, която е била използвана в края на 19 и началото на 20 век (подобно на „паланка“-та), за обозначаване на някои по-големи села, доближаващи се по своя облик и функции до градските селища (градовете).

В началото на 20 век в селото е имало не повече от 20-ина ромски къщи. Не е сигурно кога, защо и как ромите са се настанили масово в селото, но има мнение, че са били изкуствено заселени през 50-те години на миналия век. Към 2008 г. над 80% от жителите на Градец са роми. По абсолютен брой и по относителен дял на ромското население, селото няма аналог в тази част на страната. Въпреки численото преимущество на ромите, Градец е запазил българския характер и типичната възрожденска атмосфера. Десетки български семейства от Сливен, Ямбол, Бургас, София имат къщи и вили в селото.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Преди демократичните промени хората в селото работят предимно в местния АПК, както и в малки промишлени цехове, а жените – в килимарската работилница, произвеждаща тогава основна част от легендарните котленски килими.

В съвременността тези организации са закрити и трудоспособното население се насочва главно към добива на градешкия камък – специфични варовикови плочи, ползвани в строителството за облицовка и настилка, така също и за водни точила. Местни майстори на градешкия камък са били от големият род Божилови, изработвали са паметници и каменни мостове със сводове от Петолъчката до град Омуртаг. Повечето семейства продължават да отглеждат животни – прасета, кози, овце, крави, кокошки. В дворовете растат домати, боб, картофи, чушки, тиквички, патладжани. Ромското население се прехранва основно с бране на билки и гъби, както и дърводобив.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението, включително и ромското, в основната си част е източноправославно. От средата на 90-те години на миналия век в Градец са популярни и Евангелските църкви. Бившата сграда на Килимарската работилница в селото е купена от семейството на френски пастор и е дарена за нуждите на местната Евангелска църква.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Градец

Градец е свързан и с името на известния виенския лекар Йохан фон Бренер.

Културни събития и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Големият скок

Културната дейност на читалището започва е още от основаването му през 1869 г. Има театралната трупа и самодейна певческа група. Читалището разполага с библиотека.

Всяка година читалищното ръководство организира поне по една традиционна „Среща на поколенията“, обикновено през лятото. На нея присъстват както местни жители, така и потомци на стари градечани, отдавна изселили се от селото.

Градешката архитектура е във възрожденски стил. Сред старите дървени къщи и калдъръмени улички има множество архитектурни шедьоври.

Стоят крепостните стени на старото римско Кале, разположено на най-стратегическото място за наблюдение на всички проходи към местността.

Сборът в Градец[редактиране | редактиране на кода]

Градец, Съборът

Сборът е най-големият и почитан празник в Градец. Той се празнува всяка година на 2 август. За покровител на селото обикновено се смята светецът, чието име носи местната църква. В Градец това е храмът „Св.Илия“, затова селският сбор се отбелязва на Илинден (по стар стил).

Подготовката за сбора започва много преди 2 август. Всяка къща и двор трябва да са подредени и почистени, продуктите за празничната трапеза трябва да са в обилно количество. Особено внимание се обръща на запасите от ракия и вино.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Постни или с месо, манджите винаги са ароматни, вкусни и неустоими. Типичните за този край гозби: гола чорба, смесена манджа, пипер и домати каша, сборенска манджа, ярешко, агнешко. През зимата, покрай коленето на прасетата, се приготвят различни вкусотии, но най-неустоим е бахурът. Тестените десерти и закуски са на особено голяма почит: милинки, тиганици, катми.

Гола чорба

Приготвя се от зелен боб, картофи, домати, кисели трънки и зелени подправки. Всичко се вари и не се добавя никаква мазнина. Най-вкусна е студена.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Снимки от Градец[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  3. Хр. В. Димитров „с. Градец (Котленска околия)“, издадена от Градецката културна дружба „СЪГЛАСИЕ“ в София, 1933 г.
  4. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.103