Градината на мъките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Градината на мъките
Le Jardin des supplices
MirbeauTortureGarden01.jpg
АвторОктав Мирбо
Създаване
Първо издание1888 г.
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Оригинален езикфренски
Видроман

Издателство в БългарияАбагар, Търново;
Евразия-Абагар, Плевен
ПреводачГеорги Ст. Шопов;
Теодор Михайлов и Красимир Мирчев
ISBNISBN 954-450-051-0
Градината на мъките в Общомедия

Градината на мъките (на френски: Le Jardin des supplices) е роман, написан през 1899 г. от френския писател Октав Мирбо.

Превод на български език[редактиране | редактиране на кода]

Огюст Роден, Le Jardin des supplices, Ambroise Vollard, 1902

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

  • „Портите на живота правят път на едно-единствено нещо, отварят се само пред дворците и градините на смъртта. И вселената ми изглежда като огромна, неумолима градина на мъченията.“
  • „Вселената ми изглежда като огромна, неумолима градина на мъченията. Кръвта е навсякъде, а там, където има най-много живот, ужасни мъчители разкъсват плътта ти, режат с трион костите ти и след това връщат кожата на мястото и със зловещо щастливи лица. Градината на мъченията ! Страсти, влечения, алчност, омраза и лъжи; закони, обществени институции, права, любов, слава, геройство и религия: тези са чудовищни цвета, които растат в нея – отвратителните инструменти, с които кара хората вечно да страдат. Това, което видях и чух днес съществува, ридае и вие отвъд тази градина, която за мен е просто символ на цялата земя. Напразно търсих отсрочка в тишината и отговор в смъртта – не мога да ги открия никъде.“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]