Градине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Градинье)
Вижте пояснителната страница за други значения на Градина.

Градина
Градиње/Gradinje
43.0167° с. ш. 22.8° и. д.
Градина
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина551 m
Население161 души (2011)

Градине или Градинье,[1] срещано и като Градина или Градини (на сръбски: Градиње или Gradinje), е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. Край селото се намира сръбският граничен контролно-пропускателен пункт Градина.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около пет километра на изток от Цариброд. Старата част се нарича Горно Градинье, а новата, която се намира край пътя София-Ниш – само Градинье.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава като Гърадине в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година. Един местен жител - Чуче Илин, дължи налог от 35 овце.[3]

Според резултатите от преброяването в Княжество България от 1888 година Градинье е част от Царбиродска градска община и има 653 жители, от които 334 мъже и 319 жени.[4]

След Първата световна война селото е присъединено към Кралство Югославия. На 2 март 1923 г. на така установената сръбско-българска граница избухва инцидент, предизвикан от сръбски войници, намиращи се по постовете на село Градине срещу българския пост № 9. Инцидентът е обусловен от конфликт между местни жители и представители на сръбската власт в селото - учител и секретар-бирник.[5]

През 2002 г. населението му е 204 души, докато през 1991 г. е било 250 души. В селото живеят предимно българи.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Градине
  • Алекси Минчев Цонев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 5, 18,74.
  2. Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 74.
  3. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 157.
  4. Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 16 - 17., архив на оригинала от 6 април 2016, https://web.archive.org/web/20160406132403/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000054&page=16, посетен на 24 юни 2016 
  5. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 11, 11 март 1923 г., стр. 1
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 154, л. 3