Градско (община Градско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Градско.

Градско
Градско
— село —
Gradsko - železnička stanica stara.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.5775° с. ш. 21.9428° и. д.
Градско
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Градско
Географска област Клепа
Надм. височина 122 m
Население (2002) 2219 души
МПС код VE
Официален сайт http://www.gradsko.gov.mk
Градско в Общомедия

Градско (на македонска литературна норма: Градско) е село в централната част на Република Македония, община Градско.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Клепа, на десния бряг на река Вардар, южно от град Велес, на пътя, свързващ Велес с Тиквеш и Гевгели.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гарата в Градско през Първата световна война

Източно от селото се намират останките на древния град Стоби. Именно от близостта на днешното село до градището произхожда и името на Градско. Самото селище Стоби е опустошено и изоставено след земетресение през 518 г. след Христа, а по късно околността става известна като Пустия град, Пустоград.

В 19 век Градско е българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Градско е посочено като село с 11 домакинства и 49 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градско има 110 жители, всички българи християни.[2]

Градско през Първата световна война

В началото на 20 век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Градско има 144 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война 3 души от Градско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

При българското настъпление срещу Сърбия по време на Първата световна война на 31 октомври и 1 ноември 1915 година край Градско се разиграва тежко сражение между френски части и Пета пехотна дунавска дивизия.

Железопътна гара Градско, разрушена от германските войски при оттеглянето им в 1944 година
Запазена част от Гара Градско

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пустоград (Pustograd) като руини, а Градско като българско християнско село.[5]

Малкото някога село Градско разположено на стратегическия път свързващ Скопие със Солун се развива изключително интензивно покрай железопътната линия и изградената на нея гара. Отдалечеността на гарата с около 2 км в източна посока от селото е причината да се изгради новото Градско край самата гара.

Строежът на централната селска църква „Свети Георги“ е започнат през април 1988 година, когато архиепископ Гаврил Охридски и Македонски поставя темелния камък, и е завършен на 25 юни 1996 година, когато църквата е осветена от архиепископ Михаил Охридски и Македонски. Живописта е дело на зографа Атанас Ташковски от Кавадарци.[6]

Градско е едно най-големите села в цяла Република Македония, административен център на едноименната община Градско. Край селото има възстановен паметник на 242 български войници от Пета пехотна дунавска дивизия, загинали в сраженията през Първата световна война.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 2219 жители, от които:[8]

Националност Всичко
македонци 1920
албанци 6
турци 7
роми 48
власи 0
сърби 14
бошняци 215
други 9

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Градско
Починали в Градско

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 158.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 118-119.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. Парохија Градско - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
  7. Агенция Фокус. „Почетоха паметта на загиналите български войници и офицери край Градско, Македония“
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Градско
Градско | Виничани | Водоврати | Горно Чичево | Гърнчище | Дворище | Долно Чичево | Згрополци | Кочилари | Куридере | Ногаевци | Подлес | Свекяни | Скачинци | Убого | Уланци
     Портал „Македония“         Портал „Македония