Граждено

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото в Преспанско, Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Граждане.

Граждено
Βροντερό
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1100 m
Население78 души (2011 г.)

Гра̀ждено или Гра̀ждани (на гръцки: Βροντερό, Врондеро, катаревуса: Βροντερόν, Врондерон, до 1926 година Γκράσδενι, Граздени[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Албания в планината Сува гора на 1100 m.[2] Отдалечено е на 70 километра западно от град Лерин (Флорина).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Граздани с 35 семейства.[3] Селото е споменато в Слепченския поменик от XVII–XVIII век като Граждено. Според академик Иван Дуриданов, като се вземе предвид, че жителското име е гражденец, гражденци, етимологията на името е от миналото страдателно причастие граждено от * gardjeno.[4]

До началото на XIX век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във Винени, а виненци се заселват в Гражден. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Грачино (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен с 23 домакинства и 69 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Граждино живеят 276 българи.[7] В началото на XX век населението на Гражден е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гражино има 400 българи екзархисти.[9]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Граждан в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[10]

Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Граждино има 55 къщи с 472 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гражден попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Граждано има 60 къщи славяни християни.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод гърмящо.[14] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия. По време на Гражданската война цялото население на Гражден го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, в Чехословакия 112 души, а в Австралия 43 души.[15] След войната в селото са настанени власи от Епир.[16]

Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като влашкият език в него е запазен на високо ниво.[17]

Преброявания
  • 1913 – 437 души
  • 1920 – 380 души
  • 1928 – 418 души
  • 1940 – 507 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 371 души
  • 1971 – 310 души
  • 1981 – 172 души
  • 1991 – ? души
  • 2001 – 183 души
  • 2011 – 78 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гражден
  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Спиров Василевски (р. 1901), в 1920 - 1923 и 1926 - 1932 година е емигрант в САЩ, след установяването на диттакурата на Метксас в 1936 г. емигрира във Франция, където остава до 1940 г., в 1941 - 1947 година е участник в партизанското движение в Леринско, оставя спомени[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Божил Спиров (Спировчов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Христев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст[21]
  • Flag of Greece.svg Лазо Ангеловски (1925 – 1948), гръцки политик, деец на Демократичната армия на Гърция
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ангелов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Тасев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на бронзов медал[22]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 394. (на гръцки)
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176 – 177.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  10. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  11. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  15. Ристовски, Христо, Дробицки, Гоче. „Граждено: 1949“, Здружение на деца бегалци од егејскиот дел на Македонија, Скопие, 2001, стр.139-141.
  16. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  17. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  18. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 77. Посетен на 31 август 2015.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 757.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694.