Грамота на Вук Бранкович за скопския манастир „Свети Георги Бързи“

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Грамота на Вук Бранкович за скопския манастир „Свети Георги Бързи“
Виддокумент, царска грамота
Автор(и)Вук Бранкович
Създаване1377 г.
ЕзикСръбска редакция на старобългарския език

Грамота на Вук Бранкович за манастира „Свети Георги Бързи“ е дарствена грамота, издадена през 1377 г. от сръбския деспот Вук Бранкович, с която деспотът подарява скопския манастир „Свети Георги Бързи“ на Хилендарския манастир, за да служи като гостилница на хилендарските монаси при посоещенията им в Скопие.[1]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

В експозицията на грамотата Вук Бранкович съобщава за посещението на брат си Герасим, който е бил изпратен от игумена и братския събор на манастира „Света Богородица Хилендарска“ в Света Гора с молба да им се даде килия в град Скопие, където манастирът и братството не е са имали никакъв подслон. Вук откликва на молбите, като предава под властта на Хилендар манстира „Свети Георги Бързи“ с всичките му метоси, села и права, с които той е разполагал дотогава. Освен това на Хилендар се предоставят същите имунитетни права над този манастир, каквито атонският манастир притежава и спрямо другите си метоси, а именно в тях да нямат власт служителите на светската и църковната власт.[2]

Грамотата определя и дела от приходите на манастира „Свети Георги“, от който следва да се ползва Хилендарският манастир – половината от общите си годишни приходи „Свети Георги“ следва да запазва за собствена издръжка, а другата половина – да се дава на Хилендарския манастир.[2]

Грамота завършва със санкция – проклятие, насочено срещу всекиго, който дръзне да наруши разпоредбите ѝ..[2]

За дата на грамотата е посочена 6885 година от сътвеорвнието на света, което отговаря на периода септември 1376 – август 1377 г.[2]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Грамотата е запазена в оригинал и се съхранява в архива на Хилендарския манастир. Написана е с черно мастило върху лист хартия с размери 22.8 x 22 cm., който е залепен върху втори лист. Текстът на грамотата заема 16 реда и е изписан с канцеларски бързопис от втората половина на XIV век. Инвокационният кръст в началото и подписът на Вук Бранкович в края на грамотата са изписани с червено мастило. Под подписа е поставен восъчен печат.[2]

Грамотата контрастира със скромния обем и лаконичността си на другите две изветни грамоти, отнасящи за „Свети Георги Бързи“ – Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен отпреди 1277 г. и грамотата на сръбския крал Стефан Милутин от 1300 г. Липсата на сведения за манастира в изворите между 1300 г. и 1377 г., както и фактът на неочакваното претворяване на богатия и изключително привилегирован кралски манастир „Свети Георги Бързи“, какъвто го описва грамотата на Милутин от 1300 г., в обикновен хилендарски метох, дава основание да се смята, че в течение на първите три четвърти на XIV век „Свети Горги Бързи“ е загубил не само своя висок ранг, но и по-голяма част от своето богатство..[1] Така например в Бранковичевата грамота не е посочен нито един от множеството имоти на „Свети Георги“, пръснати според по-раншните грамоти из цяла Северна Македония и в самата Скопска област[3], като в грамотата от 1377 г. те са сведени до един единствен метох в град Скопие и близката му околност. По всичко личи, че към времето на написване на грамотата на Вук Бранкович „Свети Георги Скоропостижник“ вече не е бил способен да отстоява своите права и привилегии на административно, съдебно и икономическо ниво, съхранявайки единствено собствеността си над посочения метох в Скопие..[1] Така в навечерието на османското завладяване на Македония „Свети Георги“ най-вероятно отдавна е бил бледо копие на бляскавия и имотен кралски манастир от първите години на XIV век – нищо повече от една килия, която е служила за подслон на хилендарските монаси в Скопие.

Текст на грамотата[редактиране | редактиране на кода]

превод на български език[редактиране | редактиране на кода]

„ Аз, раб Христов Вук, обявявам за сведение на всички, че дойде при мен брат ми Герасим, изпратен от Света гора Атонска, от игумена на манастира „Света Богородица Хилендарска“ и от целия събор хилендарски. И просеше ми килия в Скопие, понеже нямаха ни убежище, ни килия в Скопие. И като видях тяхното усърдие и прошение, и дадох манастира „Свети Георги“ с метоха и селата, и с всички правдини: където се намира метох на „Свети Георги“ – в града или в двора, що е на „Свети Георги“, – всичко приложих на Хилендар. И също така приложих и освободих, да не е над него нито градски кефалия, нито кулски, ни владелец, просто казано, нито един апокрисар, тъкмо да се разпорежда и владее Хилендар както с другите свои метоси. И също така разпоредих: каквото се събере за година от „Свети Георги“ – жито, вино, сирене или доход всякакъв, – да е половината за дома на Свети Георги, а половината да се носи на Хилендар.
И молим всекиго, когото Бог пожелае да е след мен, това мое повеление да не бъде нарушено. Който пък дръзне да го наруши, и така да разори и отнеме „Свети Георги“ от Хилендар, или да наруши всичко вече казано, Господ Бог да го разори и да му е мъстителница пречистата Майка Божия и свети великомъченик Георги, и да се причисли към Юда и Ария, и към онези, които рекоха "кръвта Му [да е] върху нас и върху чедата ни", и да е проклет от 318-те свети отци никейски и от събора хилендарски. Амин.

Записа се в лето 6885

† Аз, раб Христов Вук

“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Илиевска et al. 1975, с.167
  2. ↑ а б в г д Илиевска et al. 1975, с. 239
  3. ↑ Илиевска et al. 1975, с. 174 – 175

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Грамота_на_Вук_Бранкович_за_скопския_манастир_„Свети_Георги_Бързи“&oldid=11551003“.