Грамота на бан Кулин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Текстът на грамотата

Грамотата на бан Кулин (на сърбохърватски: Povelja Kulina bana) е средновековен документ, с който босненският бан Кулин предоставя свобода на придвижване и търговия в страната на гражданите на Дубровник. Грамотата датира от 29 август 1189 година и се съхранявана в архива на Дубровник до средата на XIX век, когато е пренесена през Виена в Ермитажа.[1]

Текст[редактиране | редактиране на кода]

☩ In noĩe pat̃s ⁊ filii ⁊ sp̃s sc̃i am̃. Ego banꝰ culinꝰ bosene juro

comiti Geruasio ⁊ oĩbꝰ raguseis rectũ amicũ fore p̱petuo ⁊ rec
tã nobiscũ pacem manutenë ⁊ amicitiã uerã. ⁊ õs raguseos p̱
totã t̃rã nr̃ã ãbulãtes, mercantes, seu habitãtes ꝉ trãseuntes
recta fide ⁊ cõscientia uera recipere absq’ ulla datione. nisi qͥs
suã p̱ volũtatẽ mͥ donũ dare uoluerit. ⁊ aput nos dũ fuerĩt
manutenere ⁊ cõsiliũ eis p̈bere ut nr̃e p̱sone ad nr̃m posse
absq’ fraude ⁊ malo īgenjo sic me ds̃ adiuunet ⁊ hec sc̃a. iiijor euã
gelia.
☩ ꙋимеѡцаисн̅аист̅огадх̅а·ѣбаньбⷪ
сьньски:кꙋлиньприсеꙁаютебѣ:к
нежекр̅ьвашꙋ:ивьсѣмьграꙉамь·
дꙋбровьчамь·правыприѣтельбыти
вамь:ѡⷣьселѣ:идовѣка·иправь·гои
др̅ьжатисьвамы:иправꙋвѣрꙋ:докол
ѣсьмьживь:вьсидꙋбровьчанекир
еходе:помоемꙋвладанию:тр̅ьгꙋю
ке:гьдѣсикьтохокекрѣвати:год̅ѣс
иктомине:правовьвѣровь:иправ
имьср̅ьцемь:др̅ьжатие·беꙁьвьса
коеꙁьледи:раꙁвѣщомикьтода
своиовь:воловьпоклонь:идаим
ьнебꙋде:ѡⷣьмоихьчестьниковь
силе:идоколѣ:ꙋменебꙋдꙋ:дати
имьсьвѣть:ипомокь:какореис
ебѣ:коликоремоге:беꙁьвьсегаꙁь
логапримьсьла:такомиб̅ьпо
магаи:исиест̅оⷷваньꙉелие:ѣрадⷪ
е:диѣкьбань:писахьсиюкнигꙋ
повеловь:бановь:ѡⷣьрожⷷствахвр̅
тисꙋка:исьто:иѡсьмьдесеть:ид
еветьлѣть:мѣсецаавьгꙋста:
ꙋдьвадесети:идеветидн̅ь·ꙋсѣче
ниеглавеиѡванакр̅ститла:

Превод на български език[редактиране | редактиране на кода]

В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Аз, бан босненски Кулин, обещавам на теб, княже Кървашу, и на всички граждани дубровничани истински приятел да бъда вам отсега и довека и да се държа право с вас и с истинско доверие, докато съм жив.
Всички дубровничани, които ходят, където аз владея, да търгуват, където искат, и да отиват, всеки където си желае, с истинско доверие и честно сърце, без никакво задължение, освен да ми подаряват поклон по своя воля. Нищо да не им е от моите служители насила, а докато са при мене, да им се дава съвет и помощ, както и от мен самия, доколкото ми е възможно, без никакви зли помисли.
Нека Бог да ми помага и това свято евангелие.
Аз, Радое, писар на бана, написах тази книга по банова повеля от рождението на Христа в хиляда сто осемдесет и девето лето, в месец август, в двадесет и девети ден, отсичането на главaта на Йоан Кръстител.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Liotta, P.H.. Dismembering the State: The Death of Yugoslavia and Why It Matters. Lexington Books, 2001. ISBN 0-7391-0212-5. с. 27.