Грамофон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фонографът на Едисон
Томас Едисон и първият фонограф

Грамофонът е механично или електрическо устройство за възпроизвеждане на звук, записан върху пластмасов (шеллак/целулоиден/винилов) диск наречен грамофонна плоча. Използва се от 1870-те досега.

История[редактиране | edit source]

За изобретател на предшественика на грамофона - фонографа, се счита Томас Едисон, който патентова работещ модел през 1878 г., показан пред публика няколко месеца по-рано - в края на предишната година. Независимо от него, теория на грамофона създава и френският учен Шарл Кро, който обаче не успява да представи работещ модел. През 1887 год. американският изобретател Емил Берлинер развива идеята на Кро и изработва първия в света работещ грамофон. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Три години по-късно, ебонитът, от който са били изработвани плочите, е заменен с шеллак. Това намалява собствения шум на носителя. Съвременните грамофонни плочи са изработвани от поливинилхлорид. Той на практика не добавя свой шум.

Разликата между грамофон и фонограф е в носителя - фонографът ползва цинкови цилиндри, грамофонът - дискове от ебонит. Различават се и в принципа на нанасяне на браздата. Фонографът използва дълбочинно нанасяне на браздата, докато при грамофона (както и при днешните устройства) - механичната бразда се дълбае широчинно.

Устройство[редактиране | edit source]

И при двете устройства принципът на работа е еднакъв: мембрана улавя звуковите вълни, и като трепти с тяхната честота - дълбае бразда върху даден носител, с помощта на метален резец. При възпроизвеждането движещата се в браздата игла трепти и предава механичното трептене на мембрана. Резонаторна фуния в малко по-късните модели усилва звуците, издавани от мембраната. В съвременните грамофони грамофонната игла предава механичното трептене на пиезокристал или намотка, които го преобразуват в електрически ток. Той, от своя страна, се усилва с помощта на нискочестотен (звуков) усилвател и се възпроизвежда от високоговорител). Първите модели фонографи са имали гумени слушалки.

Грамофоните са имали значително по-силен звук (заради широчинното нанасяне на браздата), както и по-голяма продължителност на живот на носителите. Продължителността на записите е приблизително 4 минути. По-късно се удвоява, в резултат на двустранното записване на плочите. Запис на диск при битови условия не е бил възможен. За сметка на това е било възможно отпечатването на неограничен брой копия на дадена плоча. Това помага на устройството да се популяризира и да измести фонографа.

За разлика от грамофона, фонографът е ползван за документални, а не за битови записи. При фонографа не е било възможно изработването на повече от едно копие на даден запис. Но записът е бил лесен и достъпен за потребителите, поради това фонографът е използван дълго време, паралелно с грамофона. Звукът на фонографа е бил сравнително слаб и носителите са имали относително кратък живот.