Гранд Жорас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гранд Жорас
Grandes Jorasses
Северната стена на Гранд Жорас
Северната стена на Гранд Жорас
Местоположение в От Савоа
Общи данни
Местоположение Франция, Италия,
Част от Котски Алпи
Надм. височина 4208 m
Изкачване
Първо изкачване 30 юни 1868 от Хорас Уокър, Мелхиор Андерег, Йохан Яун и Жулиен Гранж
Гранд Жорас в Общомедия

Гранд Жорас (на френски: Les Grandes Jorasses) е връх в Алпите, в масива Монблан, висок 4208 м. Издига се на границата между Франция и Италия, източно от Монблан.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Още от името се вижда, че този връх се състои от цяла редица издигнати скалисти точки, тъй като е в множествено число. Те са разположени на централното било между две „седловини", които са толкова високи, че могат да бъдат преминати само от алпинисти със специална екипировка: от север е седловината Ирондел, от юг - седловина, наречена като върха Гранд Жорас. Глациалната дейност през последната ледникова епоха е придала на върха изключително стръмен и заострен вид. Траверсът от първата до последната точка представлява шеметен тесен ръб, взел не една жертва. Не е случайно, че Северната стена на Гранд Жорас се счита за една от трите големи северни стени на Алпите.

Връхни точки[редактиране | редактиране на кода]

Всички те са наименовани на личности, като се използва френската дума поант (pointe – острие, връх) или италианската пунта. Подредени от изток на запад, тоест започвайки от най-високата, те са:[1][2]

Изкачване[редактиране | редактиране на кода]

Южната страна на масива Гранд Жорас – Дан дю Жеан

Първите изкачвания стават от юг. През 1865 г. британският катерач Едуард Уимпър и водачите Мишел Кро, Кристиян Алмер и Франц Бинер успяват да изкачат втората по височина връхна точка, 4184 м, наречена после Поант Уимпър.

Първото изкачване на самия връх, 4208 м, е дело на Хорас Уокър с трима водачи: Мелхиор Андерег, Йохан Яун и Жулиен Гранж на 30 юни 1868 г.[2] Тези изкачвания стават по югозападната стена.

Първото изкачване на Поант Маргарита и Поант Елена е извършено през 1898 г. от Луиджи Амедео ди Савоя-Аоста, херцог Абруци, заедно с водачите Жозеф Петигакс, Лоран Кру, Сезар Олие и носача Феликс Олие. Херзогът ги кръщава в чест на леля си Маргарита и снаха си Елена.[3] Първото изкачване на Поант Йънг е извършено през 1904 г. от Валънтайн Дж. Е. Райън (Valentine J.E. Ryan) с водачите Йозеф Лохматер и Франц Лохматер След това алпинистите насочват вниманието си към ръбовете. Ръбът Де-з-Ирондел, „който има чистотата на парабола“ (Гастон Ребюфа), бива победен едва през 1927 г. от италианците Матеода, Равели, Ривети и планинските водачи Адолф Рей и Алфонс Шено. Остава най-трудното – Северната стена.[4]

Северната стена[редактиране | редактиране на кода]

„Върховете“ на Гранд Жорас (на италиански)

Тя е един от най-известните алпийски обекти в Европа, заедно със северните стени на Айгер и Матерхорн. Привлича стотици ентусиасти всяка година, някои от които неминуемо загиват. Висока е 1200 м и широка 1500 м. Върху нея са оформени няколко отвесни ребра, едно от които – реброто Уокър – се счита за класически маршрут за изкачване и стига до самия връх.

Истинските опити за изкачването ѝ започват от 1928 г. Прицелна точка е реброто Уокър. Най-бележитите алпинисти по онова време правят многобройни опити, има загинали; на 30 юли 1934 г. по стената са цели 4 свръзки, но безуспешно.[4] През юни 1935 г. е преодоляно средното реброто, завършващо на Поант Кро, от германците Рудолф Петерс и Мартин Майер. Върхът на Гранд Жорас, Поант Уокър, остава недостижим до август 1938 г., когато италианците Рикардо Касин, Джино (Луджи) Еспозито и Уго Тицони успяват да изкачат Северната стена по този пряк път (Via Cassin)[2] – „най-красивото изкачване в целите Алпи“, по думите на Гастон Ребюфа.[4]

Гранд Жорас, погледнат от северозапад

Реброто Уимпър е преминато едва през 1964 г. от Валтер Бонати и Мишел Воше (Via Bonatti-Vaucher).[2][5]

В зимни условия първото изкачване на Северната стена е направено през 1963 г. по ръба Уокър от Валтер Бонати с партньор Козимо Цапели: от 25 до 30 януари с пет тежки бивака при температура -30° и силен вятър, преминал накрая в буря със снеговалеж. Няколко дена по-късно при също така драматични обстоятелства стената е премината и от французите Рене Демезон и Жак Баткен.[6]

Първото соло изкачване е направено на 8 юли 1968 г. от Алесандро Гоня.

Първото дамско зимно соло е през януари 1993 г. – Катрин Дестивел.

Българско изкачване по Северната стена на Гранд Жорас е осъществено за пръв път през 1967 г. от Христо Проданов и Атанас Кованджиев (по реброто Уокър).[7] Първото зимно българско изкачване е на 13 март 1990 г. от Красимир Щерев и Илиян Кинов също по реброто Уокър.[8] През септември 1990 г. българският алпинист Тодор Ангелов загива на слизане от върха, след изкачване на Северната стена.[9] През 2019 г. Станислав Атанасов и Благовест Цолов имат по-голям успех и изкачват върха по същия маршрут.

През 2018 г. швейцарецът Дани Арнолд поставя рекорд, като се изкачва за 2 часа и 4 минути.[10]

Заслони[редактиране | редактиране на кода]

Край върха има пет заслона за алпинистите – четири от италианска страна и един от френска. Най-високият, „Еторе Канцио“, е на височина 3825 м, най-големият е „Бокалате-Пиолти“ с 30 легла.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Grandes Jorasses, summitpost.org
  2. а б в г Grandes-Jorasses, Encyclopedie Larousse en ligne
  3. Tenderini, Mirella, Мichael Shandrick. Vita di un esploratore gentiluomo. Il Duca degli Abruzzi. Milano, Corbaccio, 2006. pp. 33-34 ISBN 88-7972-832-6
  4. а б в Ребюфа, Гастон. ЗВЕЗДИ И БУРИ – ГРАНД ЖОРАС. // verticalworld.net.
  5. Bonatti, Walter. Montagnes d'une vie, Arthaud, Paris, 1997. ISBN 2-7003-1144-2, chapitre Éboulements et tempêtes à l'éperon Whymper (1964)
  6. Репнински, Георги. Завладяване на планините. София, Медицина и физкултура, 1968, с.147–148.. //
  7. Бешев, Сандю. Христо Проданов: От Сучурума до Еверест. // climbingguidebg.com.
  8. 1990, 13 март. // climbingguidebg.com.
  9. Александър Гигов, Гранд Жорас - цената на мечтите, публ. във в. Диалог, 9. 11. 1990; може да се открие на сайта Вертикален свят
  10. Двама български алпинисти изкачиха знаменитата Северна стена на Гранд Жорас в Алпите, на сайта на БНТ