Граница между България и Турция
.JPG)
Границата между България и Турция (на турски: Türkiye-Bulgaristan sınırı) е с дължина 259 km.[1] Тя е най-късата държавна граница на България и третата по дължина, след границите със Сирия и Иран, на Турция. Границата е външна за Европейския съюз.
Държавната граница се простира от устието на Резовска река, пресича връх Кервансарай на билото на Странджа, преминава по билото на Дервентските възвишения, пресичайки най-високата им точка – връх Гюргенбаир, пресича долината на река Тунджа и преминава южно от Сакар, достига до долината на река Марица при село Капитан Андреево.[1]
Гранични пунктове[редактиране | редактиране на кода]
По границата между България и Турция има изградени три гранични контролно-пропусквателни пункта. Най-натовареният е ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле.
 ГКПП в Турция |
Вилает |  ГКПП в България |
Област | Дата на откриване | Път в Турция | Път в България | Статус |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Капъкуле | Одрин | Капитан Андреево | Хасково | 4 септември 1953 г. |  D.100Жп линия Свиленград – Пехливанкьой |
 Автомагистрала „Марица“ Републикански път I-9Жп линия Свиленград – Пехливанкьой |
Отворен |
| Хамзабейли | Одрин | Лесово | Ямбол | 19 юни 2005 г. |  D.535
|
 Републикански път I-7
|
Отворен |
| Дерекьой | Лозенград | Малко Търново | Бургас | 18 юли 1969 г. |  D.555
|
Републикански път I-9
|
Отворен |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Граница между България и Турция- Гранични контролно-пропускателни пунктове на България
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 19.
